Дзен и изкуството на блогинга

20 януари 2008

Напоследък времето ми е кът. Поради тая причина употребявам блога си в първичната му форма – като бележник: да ми спомня, че еди-какъв си въпрос е минал през главата ми. Накъде е кривнал този въпрос, не е много ясно и заради това постовете ми излизат такива недодялани и неразбрани.
Та, подозирайки че BlogCamp ще придобие едно предимно технологично измерение, твърде се заколебах дали да натоваря участниците с присъствието си, но любопитството надделя… много добре казано е това за котката, ама слаб е човек и т.н., да ме прощавате, както се казва.
Хубаво. Жюстин Томс имаше публикация относно допустимото съдържание на постовете в блога. От сутринта се каня да свържа нейния пост с настоящия мой, но не мога на отворя блога й. Дай боже да е нещо временно. Слава богу, RSS-четачката ми го помни, нищо не се губи на този свят, та давам линк – дано нещата се оправят и достъпът до блога й се възстанови.
Та: какво може и какво не може да се пише в блога. Казвах аз, че не е добра идея блогът да се разглежда като медия в традиционния смисъл на думата, ама … (опит за шега, очевидно – нескопосен, щом се налага да пояснявам 🙂 ). Ако е медия в тесния смисъл, блогърът трябва да предоставя проверена информация (твърде спорно е правото на журналиста да доказва своята гледна точка – работата му е да информира за чуждите, не за своята – нали затова е медия, демек – посредник). И опряхме до същността – медия ли е литературата? Според някои теоретици – да. Само че хората на изкуството „донасят“ до читателя/зрителя/слушателя СВОЯТА гледна точка, къде е посредничеството? Същото – и с блогъра, своята гледна точка…
Защо ги говоря тия неща? Литература ли е блогът? Или SMS-ът? Може да бъде – ето на. Личното ми мнение е, че е дивотия да се иска от авторите да отразяват само факти, подлежащи на доказване или да заплащат за използването на търговски марки в романите си… при положение, че логично е обратното – на тях да им се плаща за реклама… може би. В много случаи им се плаща по някакъв начин даже и по нашите географски ширини – ако правилно съм разбрала от коментарите, може и да не съм доразбрала за какво става въпрос.
Проблемът е, че понякога блогът трябва да се подчинява на търговски правила, по-често – не. Ако приемем, че търговските правила регламентират и правото на изразяване на мнение – кога, в кои случаи, какво може да се каже? Питам се, защо има дискусии относно жизненоважни проблеми (за легализацията на наркотиците, за порнографията, в т.ч. – детската, и т.н.) и те се разглеждат през призмата на свободата на словото, и единствено през тази призма, а щом допре до търговски (евентуални)нереализирани ползи, нещата се пречупват и всички забравят за свободното слово. Примери дал господ: тия дни съд в Нова Зеландия забранява на блогър да споменава в постовете си МакДоналдс, защото като бивш служител си позволил да се изрази неласкаво за условията на работа в кампанията. Преди месец друг съд в същата страна санкционира уволнението на служителка в Warehouse, която пропуснала да се възхити от мениджмънта на работодателя си в социалната мрежа Bebo (много популярна в някои страни и почти неизвестна у нас).
Блогът медия ли е по презумпция?

22 Коментари “Дзен и изкуството на блогинга”

  1. nname Says:

    това е правилния линк към поста на Жюстин:
    http://smiling.webreality.org/blog/2008/01/19/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82/

    макс телеком не са плащали на блогъри за реклама, просто ни поканиха чрез коментари на представянето, а там са се раздавали тестови акаунти за услугата им. при Voxy има пост по темата

    да почерпиш „журналистите“ със сладки и безалкохолно все още не е престъпление 🙂 едно е да се подмажеш на медиите, а друго да ги купиш

    несправедливи закони съществуват навсякъде по света, но рядко се спазват

  2. illa Says:

    Благодаря за правилния линк! Веднага ще го поправя.
    Колкото до почерпката… Просто е спорно как стои въпросът с купуването – сладки, безплатен акаунт… не им е излязло скъпо, пък ефектът може да е голям. Нали затова бяха големите атаки срещу MySpace – че под формата на лично мнение се създаваше огромно поле за евтина, но ефикасна реклама на марки и продукти; струва ми се, от платформата взеха някакви мерки за ограничаване на подобни възможности, иначе потребителите щяха да се разбягат. Та тия от МаксТелеком не откриват топлата вода с подобна акция. Каквото и да излезе, за техния голям пакет ще се говори – все е келепир.
    Държа да подчертая – не съм от върлите противници на такива методи. И срещу МаксТелеком нямам нищо против – просто защото нищо не знам за тях, абсолютно нищо. Дано не сметнат, че споменаването (от мен) на фирмата е в техен ущърб. Декларирам, че не съзнавам, че може да има отрицателен ефект написаното от мен – твърде съм далеч от рекламата и от управлението на търговски дружества, та да съм наясно с възможните последици. Аз си говоря за блоговете и дали са медия.

  3. pierrot Says:

    Ами нека и аз да дам своя принос в обсъждането 🙂 Една част от блоговете се занимават точно с коментиране на плюсове и минуси на различни продукти – медия,а други в описване на ежедневието си споделят един продукт. Така, че това е един вид да се съберете на кафе и да си споделяте, просто фирмите няма да знаят за това.
    Да, медии са когато аргументирано се споменават случки. А съдебните искове, свързани с действия в интернет тепърва ще затрупват юристите – авторски права или клевета…

  4. Eneya Says:

    Блогърите не са нито медия, нито литература. Те са нещо уникално, комбинация от двете. Така че не може да бъдат приобщени към досегашните представи. Еволюция му е майката. 😉

    Колкото до това – подмазвазването с малки подаръчета не е ново, напротив, на това го карат полвината женски списания тук и зад Океана. 😉

  5. illa Says:

    @pierrot, точно там е проблемът – един блогва поради една причина, друг – поради друга: как да ги вкараш под един знаменател, да ги облечеш в униформи и да ги подкараш под строй? Ако се въведат едно към едно правилата за медиите, все едно да се унищожи идеята на блогването като такова. А идеята на блогването е точно такава – един вид „да си пиеш кафето“ с някого на другия край на света и фирмите да не знаят.
    Аз така си мисля – поне в този конкретен момент, за утре не отговарям 🙂

  6. illa Says:

    @Eneya, да – блоговете са нещо трето. Споменах за литературата само защото и от нея не се изисква фактологическа презицност, защо от блоговете да се изисква? 🙂
    Впрочем, подаръчетата на женските или ненеженските (;) ) списания са регламентирани по някакъв начин. В повечето страни са регламентирани и подаръчетата на фирмите за медиите. А в някои страни вече са регламентирани и подаръчетата за блогърите. Но тая тема пак ни вкарва в дискурса „блогът като медия“ 🙂

  7. Ясен Says:

    Здравейте! Дискусията, струва ми се, забива повече отколкото е необходимо в една сама по себе си неясна теоретична рамка. Има ли в действителност значение как ще дефинираме блога? Медия, литература, реклама и т.н., или от всичко по малко? Освен това всяко от гореизброените понятия само по себе си плаче за допълнителни дефиниции. Според мен те не са толкова важни. От формална гледна точка блогът е частно (не задължително лично) пространство, чиито рамки са сравнително ясни – свободен достъп, възможност за отговор от страна на читателя и пр. Жюстин предполагам може да даде подробна информация за формалната страна на въпроса. Блогът обаче е преди всичко свобода на този, който го прави. Затова съм сигурен, че каквато и дефиниция да се даде, веднага ще се намери някой блогър, който да я опровергае. Затова по-добре без дефиниции. Съдържанието според мен би следвало да се определя от добрия тон във всеки един разговор, който е публичен. И все пак добрия тон не е императивен, което означава, че свободно може да бъде нарушаван. Тогава читателят в крайна сметка сам решава дали да чете, или не.

  8. norman Says:

    Колко пъти да ви се казва, че вие блогърите сте си същите убитаци каквито ви срещам по улиците; гледам ви смачканите физиономии да набиват мазни пици по спирките; да се шматкат като обезглавени мухи в екологични протести с неясен изход и цели, а като триебва да преинсталирате един виндовс, ви се разтреперват клечавите непрофесионални крачета; Колко пъти да ви се обяснява, че графоманията не е литература и че обсесивно-компулсивното разстройство не е богатство на духа, а заболяване, което не подлежи на дискусия, както се опитвате тука да полемизирате блудкажните си писаници.

    БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !

  9. illa Says:

    @Ясене, прав си за теоретичната рамка – не е ясна и винаги ще плаче за предефиниране. Опасявам се, обаче, че съдбата чука на вратата. Трудно ще стане отстояването на една или друга блогърска позиция при евентуален съдебен иск, ако няма легална дефиниция. На какви правила трябва да се подчинява блогът? Защото не е възможно за него да не важат никакви правила. Нали знаеш, че всяка лична свобода свършва там, където започва личната свобода на другия.
    Можеш да не четеш, разбира се. Но ако теб те чете някой, който се почувства засегнат от написаното от теб и предприеме някакви действия? Съгласи се, че аргументът „ами да не е чел“ няма да е твърде ефикасен. Нужна ти е по-солидна защита.

  10. illa Says:

    @norman for ever! Което си е право, право си е. Ти да си жив.


  11. […] на WordPress се умува относно статута на блога – литература или медия, в неделната вечер се разхождам из чуждоезичните […]

  12. pierrot Says:

    Значи Ясен е прав относно това, какво е блогът, но публикуван в публичното пространство престава да е личен. Дали ще са регулируеми? Ами самото време ще покаже.
    Добрият тон и етика, своевременна съдебна регулация – за пример, и идеята на блога – ето това ще е нещо като бъдеще в България.


  13. […] на WordPress се умува относно статута на блога – литература или медия, в неделната вечер се разхождам из чуждоезичните […]


  14. […] на WordPress се умува относно статута на блога – литература или медия, в неделната вечер се разхождам из чуждоезичните […]

  15. illa Says:

    Времето ще покаже, така е.

  16. Ясен Says:

    Illa, от прагматична гледна точка съм напълно съгласен с теб. В съда трябват дефиниции, поне в нашия съд. Другият вариант е да се разчита на прецедент,както в САЩ например. За съжаление не се чувствам достатъчно компетентен за да дам такава дефиниция, както и не съм достатъчно смел за да създам прецедент. Затова и моят пост не беще прагматично ориентиран. Може би наистина е добре това, което правиш в този форум. Правила действително трябва да има и аз мога да си представя такива по отношение на формата на блога, но ми е труднно по отношение на съдържанието. „Блогърите на сапун“ може и да е обидно за някои, но какво правило би регулирало подобно съдържание. Така или иначе то не би трябвало да е проблем, доколкото в него няма рекламен/антирекламен елемент. Проблемът е, че рекламата много отдавна е надхвърлила комерсиалната сфера и е част от жизненото пространство на всеки, включително и в блога. Моето мнение е, че всеки комерсиален продукт, който чрез рекламата е проникнал в жизненото ни пространство, не би трябвало да се застрахова от риска да бъде по някакъв начин атакуван. Това също е част от играта. Затова и съм привърженик на на пръв поглед похвърностното „Без правила“. След като рекламата се опитва да ме достигне навсякъде без да ме пита дали искам, или не, защо тогава да не мога да отговора ня подобна агресия в блога си, без да бъда санкциониран за това. Пак казвам, това е част от играта и рекалмодателите трябва да са готови за нея дори, когато тя не е в тяхна полза.

  17. norman Says:

    от Norman :
    Що си ми изтрила коментара ма Горгоно ?!
    Пък вземете се понаучете малко от по-умните хора които ви казват :
    „Колко пъти да ви се казва, че вие блогърите сте си същите убитаци каквито ви срещам по улиците; гледам ви смачканите физиономии да набиват мазни пици по спирките; да се шматкат като обезглавени мухи в екологични протести с неясен изход и цели, а като триебва да преинсталирате един виндовс, ви се разтреперват клечавите непрофесионални крачета; Колко пъти да ви се обяснява, че графоманията не е литература и че обсесивно-компулсивното разстройство не е богатство на духа, а заболяване, което не подлежи на дискусия, както се опитвате тука да полемизирате блудкажните си писаници.

    БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !

  18. nname.org Says:

    „Трудно ще стане отстояването на една или друга блогърска позиция при евентуален съдебен иск, ако няма легална дефиниция.“

    от римско време насам правораздаването е фокусирано върху действията, а не върху мислите.

    съдебната система е претоварена от кражби и престъпления по служба, в близките десетилетия няма да се занимава с литературните помисли на група младежи бледни 🙂


  19. Дзен-будизмът няма нищо общо с деградацията на умствените способности на индивида, продукт на блогърщината!

    Ако вие окачествявате сенилният ступор на част от блогърите като проява на дзен-мъдрост, значи не отразявате въобще адекватно реалната ситуация!

    БЛОГЪРИТЕ НА САПУН!

  20. illa Says:

    @Ясене, рекламодателите и рекламистите, предполагам, имат друга логика – зависи дали ще преценят, че малко повече шум на блогърски гръб ще им е от полза 🙂
    Иначе – Конституцията дава пределите на свободата на словото или по-точно – на свободата на изразяване на мнение; други закони конкретизират тези ограничения. Така че не е без правила. Въпросът е, кои правила в кои случаи да се прилагат по отношение на блоговете.

  21. illa Says:

    @nname, какво да ти кажа? След като Конституцията ти дава свободата да изразяваш мислите си, но ти поставя и определени граници пред това изразяване… И правилно – никое право не може да бъде упражнявано във вреда на друг човек. Не си говорим само (дори най-малко за това) за престъпления, а предимно за граждански искове. А поводи за такива искове – бол, само да си ги търсиш 🙂


  22. […] Дзен и изкуството на блогинга « Illa’s Blog Защо ги говоря тия неща? Литература ли е блогът? Или SMS-ът? Може да бъде – ето на. Личното ми мнение е, че е дивотия да се иска от авторите да отр (tags: blog) […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: