Сенчести страни на свободата на словото

22 декември 2007

Интервю с проф. Рафаел Коен-Алмагор от Woodrow Wilson Center(САЩ) и Department of Politics and International Studies (Великобритания). Рафаел Алмагор е автор на редица изследвания в областта на свободата на словото, етиката, медиите, политическия екстремизъм. Следва текстът на интервюто:
Отношението към свободата на словото в САЩ е твърде либерално. В своите книги Вие доказвате, че трябва да има граници пред свободата на изразяване. При какви обстоятелства това става възможно?
Дори не е възможно САЩ да се сравняват с други страни – САЩ са най-либералната страна в тази сфера. Първата поправка към Конституцията, защищаваща правото на свободата на словото, е дълбоко вкоререна в тази страна. Обикновените американци, студентите, колегите ми и, особено, професорите по право са много предани на свободата на словото.
При това, смятам, че трябва повече да мислим за ролята на Интернет в нашия живот. Интернет излезе на обществената сцена около 1992-1994 г., съвсем непредвидено, без да е било планирано и впоследствие революционно измени живота ни. Малко хора предполагаха, че това забележително изобретение така активно ще бъде използвано от хора, които искат да навредят на някаква част от обществото, на своята държава или на други страни. Интернет прилича на безплатна магистрала, по която могат да пътуват всички желаещи. В световната мрежа се проявяват не само най-добрите, но и най-лошите страни на човечеството.
Затова проучването ми [„The Scope of Tolerance“] се концентрира върху търсенето на отговорите на четири проблемни въпроса. Първият въпрос: „как терористичните организации използват Интернет за постигане на целите си?“. Знаем, че терористичният акт на 11 септември 2001 г. щеше да е съвсем друго събитие, ако не беше Интернет. Това беше огромен проект, обхванал три континента. Интернет изигра съществена роля при планирането на терористичния акт, при предаването на информация и заповеди от едно място до друго. Интернет се използва от терористичните организации за събиране на средства, за събиране на информация, за вербуване на съмишленици и потенциални терористи.
Вторият тревожен въпрос: „как да се отнасяме към пропагандата на нетърпимост и расизъм в Интернет?“. Преди ерата на Интернет животът на фанатиците, предани на расистки идеологии, беше доста труден. Те трябваше да работят много усърдно. Трябваше да отпечатват някакви рекламни листовки, да се появяват на публични места, за да разпространяват тези материали… Полицията често ги безпокоеше, или пък хора, на които подобни идеи не бяха по вкуса. Само за да бъдат раздадени, например, две хиляди листовки, те трябваше да положат големи усилия. А сега трябва само да опишат идеите си на собствения си сайт. Един от тези сайтове твърди, че има 100 хил. посетители дневно. Трябва да кажа, че е доказана връзката между пропагандата на нетърпимост и реално извършените престъпления. Такива страни като Германия не разрешават да се публикуват в Интернет определени пропагандни материали. Затова тези германци, които разпрастраняват нетърпимост, създават „огледални“ сайтове, базирани в други страни.
Третият важен въпрос: „какво да се прави с информацията, насърчаваща насилието?“. Например, как да се отнасяме към сайтове, които публикуват справочници за създаването на бомби или описват как да убиваме с успех и пр. След терористичния акт в Оклахома, който доведе до гибелта на 168 човека, само след няколко часа в Интернет се появи инструкция за създаването на взривената там бомба и коментар как тя да бъде усъвършенствана. След това се появиха много сайтове, които призовават да се извършват повече подобни престъпления.
Четвъртият въпрос: „как да се отнасяме към педофилията?“. Интернет е забележителна среда за дейността на педофилите, които го използват за привличане, преследване и съблазняване на деца. По-рано бяха достъпни, по всяка вероятност, около стотина видеофилма, които се разпространяваха в тесни кръгове и струваха много скъпо. С помощта на Интернет сега могат да се качат стотици, дори хиляди филма, много от които са заснети без участието на деца като са използвани компютърни технологии…
Обаче днес съществуват някакви цензурни практики в Интернет…
Вашингтон не провежда комплексна политика по всичките четири точки. След 11 септември 2001 г. САЩ изразходваха много ресурси за борбата срещу тероризма. Бяха приети няколко важни закона. Известно е, че в САЩ някои терористични сайтове бяха затворени. Но това не е достатъчно, защото някои терористични организации се маскират като благотворителни фондации и т.н. По тази причина ние трябва много внимателно да следим паричните потоци, които циркулират в Интернет. Какви са целите на тези сайтове? Ако сайтовете са просто форуми за пропагандиране на някакви идеи, аз лично не бих ги затварял. Но ако тези сайтове съществуват, за да набират нови терористи или за да събират пари за терористични актове, то това е съвсем друго нещо.
Тъй като Интернет е международен инструмент, ние трябва да предприемаме международни усилия. Съединените щати трябва да играят основна роля, защото 60% от интернет-сайтовете са създадени в САЩ. Но международното сътрудничество е нужно за обсъждането и решаването на тези проблеми.
След 14 години на съществуване на Интернет настана време да бъдат обсъдени разликите между подбуждане и дебат. Опасните речи могат да доведат до опасни действия и ако не успеем да докажем, че има пряка връзка между тези две явления, то ще се появи повод свободата в Интернет да бъде ограничена в някаква степен. Аз не призовавам да се въведе кардинална цензура, аз призовам този въпрос да бъде обсъден.
Някои страни, например Китай, активно практикуват цензурата в Интернет. При това американски компании, работещи на китайския пазар, например – Google и Yahoo, изпълняват изискванията на китайските власти в тази област. Какво мислите за това?
В моето изследване аз обръщам внимание само на либералните демократични страни. Аз нямам намерение да си бия главата в стената. Аз говоря само за тези общества, които са основани на разбирането за свобода, равенство и правосъдие. Аз не говоря за Иран, Китай или даже за Сингапур.
Що се отнася до Yahoo и Google, то разбира се, икономическите сметки решават всичко. Ако компаниите виждат, че могат да имат проблеми с обществото на дадено място, правителството или международната общност, то те ще бъдат много внимателни като вземат решения в сферата на свободното изразяване на мненията.
Аз защищавам този етичен подход, основан върху принципа на социалната отговорност. Например, най-разпространен в световен мащаб е един браузър – Internet Explorer. Бих искал да предложа заедно с него да се използва и друг браузър, който аз наричам CleaNet. Макар да не мисля, че този нов браузър ще е толкова печеливш. Това няма да е „безплатна магистрала“ – в CleaNet няма да има терористични организации, расизъм, пропаганда на нетърпимостта или педофилията. CleaNet няма да има нужда от интернет-филтриране. Ако се появи такъв браузър, то вие – като родител, педагог, библиотекар или студент, ще можете доброволно да решите: искате ли да използвате Explorer или CleaNet, или може би, предпочитате да използвате единия и другия. Двата браузъра ще са достъпни, но ползвателят ще има алтернатива.
Защитниците на свободата на словото могат да кажат, че технологично тази идея е невъзможна, че ние не можем да осъществим този проект, защото живеем в глобализиран свят и хората просто създават „огледални“ сайтове. Ако затворите сайтовете днес, то утре на тяхно място ще се появят други, с други адреси. Но този аргумент не е убедителен за мен. Технологията е хубава, защото всяка технология си има „противотехнология“, така Интернет може да направи всичко: може да блокира сайтове, може да ги затваря. Тоест, това не е повече от въпрос на желание.
Но различните хора различно разбират какво е допустимо и какво – не. Как предлагате да се реши този проблем?
От гледна точка на историята, Интернет е пеленаче. Намираме се в началния му стадий на разбирането на това фантастично явление. Но на този етап ние трябва да започнем дебата и да се разберем за някакъв минимум. Например, че няма да е разрешено да съществуват сайтове, на които са публикувани подробни инструкции за успешно практикуване на професията „убиец“. Хайде да почнем от тези сайтове, които са социално безотговорни, които рушат демокрацията и отричат самото ни право на съществуване. Обикновено съдът решава такива дела, но това не значи, че е най-добре съдът да обсъжда тези проблеми, а не самите хора.
Каква е вероятността САЩ да предприемат някакви стъпки, които ограничават свободата на словото в Интернет?
Не мисля, че САЩ веднага ще се присъединят към това движение. Но, от друга страна, след терористичните актове от 11 септември в тази страна бяха затворени няколко сайта, които са свързани с шейх Абдула Азам, който е бил наставник на Бин Ладен, и сайта на расистката организация Alpha HQ. Имаше още няколко такива случая. Това показва, че САЩ съзнават, че понякога цената на свободата на словото е прекалено висока. Ако вие искате да създадете безопасна околна среда за свободата на словото, то трябва да определите какво разбирате под понятието „безопасност“. Безопасност за свободното слово или за тези, които се възползват от свободата на словото?
Например, педофилът Джек МакКлелън. Той имаше сайт, на който са публикувани съвсем невинни детски снимки. Този сайт пропагандираше търпимост към педофилите, но той предоставяше на другите педофили информация къде имат най-добри шансове да се запознаят с дете. Формално, МакКлелън не правеше нищо незаконно. Това легитимна свобода на словото ли е или не? Нормално ли е да се публикува информация, която подпомага педофилите да развращават децата? Ако за вас е по-важна светостта на принципа на свободата на словото, то подобни действия имат право да съществуват. Ако за вас е по-важна безопасността на децата и вие подозирате, че подобни сайтове са потенциално способни да навредят на вашето дете, вие ще се отнесете към това по друг начин. Разбира се, този въпрос ще предизвика дебат, но нека дебатът поне да почне!
Невъзможна е демокрацията без свободата на словото. Проблемът е в прекарването на определени граници. Трябва да погледнем към този проблем, иначе свободата на словото може да се превърне в анархия, където свободата на самоизразяване ще стане предлог за извършването на престъпления. Всяко общество трябва само да определи за себе си границите на свободата на изразяване и на търпимостта: какво може да бъде обсъждано и свободно публикувано в Интернет, а какво – не. Границите не е задължително да са универсални. Но някакви принципи трябва да има – иначе можем да останем без всякаква свобода.

Blogged with Flock

2 Коментари “Сенчести страни на свободата на словото”

  1. Вени Г. Says:

    Мисля, че това е да неа го нарека безсмислица, но утопия. За сравнение – представи си – на книгопечатнето. Можеш ли да жго огжраничиш
    ш?

  2. illa Says:

    Страхувам се, че може. Дай боже, страховете ми да са напразни. Ох, нещата са доста сложни – нужна ли е дискусия по въпроса и дали тя няма само да влоши положението вместо да го подобри. Не знам.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: