В търсене на смисъла

4 октомври 2007

Шегувам се, разбира се. Няма по-безсмислено начинание от това да търсиш смисъл. Но пък търсенето е интересно занимание – един вид творчески процес, може да се каже 🙂
Тия дни прочетох разказа на Григор как извайва разказ. Прави го така, както скулптор работи с бронз: първо създава прототип от глина, после изработва матрицата, в която излива разтопения метал, и накрая шлифова отливката…
Д.Б. пък споделя, че оставя пръстите си да пишат сами. Е, редактира после, разбира се, не е там работата, че пише каквото му скимне. Но като седне да пише, всичко е вече „написано“ в главата му. Въпросът е да намери точната дума-длето, за да може романът да грейне като слънце върху резбован таван.
Или дялането на камък…: „… обаче с текста това е много трудно, защото аз пиша независимо от себе си, т.е. не може всеки да го разбере, някои търсят мен в текста, а нужна ли им е моята помощ за това… например, писал съм за страховете си, но мои ли са тези страхове… не знам… старая се да пиша искрено, какво ми е било в тази минута <…> май нищо не разбирам… в смисъл – разбирам, ама прекалено много… а какво точно да запиша, не знам… макар да ми се струва, че записването е вторият етап, а първият се сътворява в мен… и остава, засяда…“
Завиждам си, че получавам такива писма. И се чувствам неловко, че ги разгласявам…

Powered by ScribeFire.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: