„Tell a Story, not just the Facts“

1 септември 2007

Това е съветът на Дарън Роуз към блогърите. Това е,  което се очаква от един блог. Знам, че на теория от добрата журналистика се очаква същото. Но очакването е точно толкова осъществимо, колкото са и предизборните обещания. Журналистът нагажда историята си според представите на редактора за очакванията на публиката. В блога си той го прави според собствените си очаквания: ще рече, по-искрен е, по-непосредствен… Ако и редакторът си води блог – какво разнообразие от представи за очаквания! Пък да не мечтаем за момента, в който собственикът на изданието ще реши да споделя висшистоящите представи… За това, което публиката очаква, не за друго.
Аз пък (що така?) очаквам от традиционната журналистика факти – проверени, сухи, изключващи личното отношение на журналиста към тях. За да ми дадат възможност да отсея тези, които ми харесват – няма нужда някой друг да го прави вместо мен 🙂
Ако търся „сродни души“ или някого, „който нищо не разбира“(евфемизъм-б.м.) и е подходящ обект да си излея гнева, ще чета блогове, няма да прибягвам до традиционните масмедии.
Ето, например, човекът публикува в блога си снимка на дете с катана – цяла история! Знае ли той, че това е катана? Знае ли детето? И какво знае за катаните? Виждал ли е катана „на живо“? Аз не съм, за съжаление. Само снимки на прекрасни образци като тази на даймьо_не_знам_от_кой_век… Превъзходна работа!
Но не чета вестници, за да науча нещо за катаните. Това са истории, които сама си разказвам. Ако искам друг да ми разкаже история, чета романи. От (традиционните)медии очаквам само сухи факти.
„С мене е така“, но! аз не съм мерител…

Powered by ScribeFire.

4 Коментари “„Tell a Story, not just the Facts“”

  1. Longanlon Says:

    Aми силно права е Дарън Роуз.

    То затова има милиони блогове тип ‘мило дневниче’, които са практически мъртви, щото никой, освен авторът им и 1-2 негови приятели не ги чете. И как да ги чете, като съдържат основно постове от типа ‘Ами днес станах, направих си сандвич и се изсрах. Цял ден ми беше криво.’ Ау, колко интересно…

    Един блог е интересен не с някаква фактология около живота на блогващия (освен ако не е наистина интересен живот – като Дневникът на племето или блогът на Greg0ry примерно), а с интересен изказ и личното виждане по някакви въпроси.

  2. illa Says:

    Дарън Роуз е професионален блогър. Той пише, защото го четат. Но не всички пишат с такава цел – да е интересно и да ги четат. Впрочем, статистиката за хората, които стават и си правят сандвичи и т.н., е показателна за начина на живот на едно поколение. Така че за бъдещите изследователи това е дори по-интересно. Наскоро, например, са издадени дневници на средна ръка хора от ХІХ в. – много интересно четиво, макар за съвременниците със сигурност е било пълна скука.
    Всичко на този свят е относително.

  3. lyd Says:

    хм, ила, аз пък мисля, че има чудесна изразяваща мнение журналистика. когато някой (журналист / екип журналисти) е отделил време да изследва някакъв проблем, то после на базата на събраните факти, що да не си позволи да направи и изводи. което неминуемо е субективно. както и събирането на факти. понеже като субекти виждаме един факти, а не забелязваме други. понякога съвсем несъзнателно дори 🙂

  4. illa Says:

    Разбира се, анализите също могат да бъдат интересни, няма спор. Особено, когато изводите следват фактите, а не обратното 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: