Анализирай това/онова

5 август 2007

Напоследък добивам впечатлението, че българската блогосфера се е самовглъбила в автопсихоанализи. До степен, че Пейо вече изпитва отвращение от самата дума „блог“. Не я разбирам тази фиксация. Но както и да е.
Терзанията на Елфриде Йелинек са къде по-екзистенциални. В интервю пред Frankfurte Allgemaine Zeitung тя говори за последната си книга – „Частен роман“. „Частен“, защото не се предвижда да бъде публикуван другояче освен от частното „издателство“ на авторката – личната й страница в интернет. А още – и защото в романа са вмъкнати много повече лични елементи, отколкото е прието да се признава. Защо нобеловата лауреатка е избрала такъв подход:
„Интернет е една по-различна форма за публикуване (за откритост, за оповестяване – Öffentlichkeit, с една дума), защото откритостта в Мрежата е виртуална. Когато всеки може да прочете нещо, значи никой(к.м) не може да го прочете. Пиша някакъв текст, но в същото време мога да се скрия зад него, тъй че все едно, така да се каже, не е написан“.
„Щом не съм произвела книжно тяло, мога да си представя, че този „Частен роман“ изобщо не съществува“.
И още: „Освен това, запазвам си възможността, ако претърпя неуспех или си помисля, че съм претърпяла неуспех, да оставя романа така, както си е – като торс, или да го допиша или просто да го махна от Мрежата, ако поискам това или пък не мога да понеса той да си стои там и тъпо да се пули от монитора“.
„Habe etwas geschrieben, aber war’s gar nicht“ – Elfriede Jelinek

Powered by ScribeFire.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: