„Мисли с чувствата, чувствай с разума“

22 юли 2007

Или, както са го превели другаде, „Мисли със сетивата, чувствай с разума“, а в оригинал: „Think With the Senses, Feel With the Mind“, за да няма скрито-покрито. Има ли някой, който да не знае, че така е озаглавена експозицията с куратор Робърт Стор (в Арсенала) на тазгодишното биенале във Венеция? По нашите масмедии събитието се свързва главно с откриването на българския павилион, на което (откриване) се сервирало българско вино. Няма лошо.
Ама на мен думата ми е за друго. В тази изложба (в Арсенала, а не в българския павилион) участва Недко Солаков с работата си, включваща някои (предимно с български акцент) аспекти на семиотичния субстрат „Калашников“. Вероятно темата се е харесала на Робърт Стор, за да избере Недко Солаков за участие в главното събитие на Биеналето`07. Подбрал е и работи на друг художник, с когото Солаков вече е имал съвместни представяния в Ню Йорк – румънеца Дан Пержовски. Пержовски тази година не може да насмогне на изложби, биеналета, пърформанси, край нямат. Критиците казват, че бил по-скоро карикатурист, но това не му пречи на изявите из най-големите световни галерии. Да не забравяме, че има и журналистически background. Така че с пълно право може да заяви: „Вчерашните новини са днешното изкуство“ и да го напише в началото на експозицията си във Венеция. Той знае за какво говори. И то си е така: днешното изкуство – това са вчерашните новини.
Е, не цялото изкуство. Но българската литература – май да. Казва го Владимир Трендафилов във в. „Култура“: „Големи сектори от литературата ни се видяха някак принудени да следват журналистиката, да повтарят като папагали данните и афектите на последната, притуряйки малко допълнителна емоционална подправка, за да останат верни поне на рудиментите на жанровете си“.
Аз съм лаик, не отбирам твърде. Не мога да споря като казват, че текстът на Вл.Трендафилов бил много слаб. Според професионалните аршини, може би. Но в него има две неща, които заслужават внимание. Пръвото, вече го споменах. Родните културтрегери трябва да се радват – в това отношение са в крак със световните тенденции.
Второто е опитът за скициране на литературна теория, базирана върху основата на съвременната епоха – комуникацията. Дали правилно е подходил, дали има логически пропуски, не знам. Както казах, не ща да вземам ничий хляб и да се пъхам където не ми е работа. Само Господ знае и неговите литературни пророци по нашите земи.
Това е ясно. Допустимо е някои хора да не са разбрали за какво става въпрос. Ама нещо ми се губят причините, поради които Георги Господинов рипа като ущипана булка. Той сигурно си ги знае тия причини, иначе защо да го прави? Нищо, че според споменатите някои, той бил заел „толкова ясна позиция“ и бил необичайно остър, щото нали – Остър му бил любим автор… Нито ясната позиция разбрах, нито пък защо трябваше да намесват Остър, ама нейсе. Аз много работи не разбирам. И най-вече: защо ми трябваше да се намърдвам между шамарите – белким, учени люде спорят, те си знаят… Тя, моята логика и граматика, е къде-къде по-объркана! И „смесена метафора“ не знам какво е. Виж, за демагогия и бягане по тангентата – знам. И за похвата „изместване на въпроса на лична плоскост“ също съм подочувала.
Ама какво ми отбира акълът – дип си е колкото на магаре, щом се обаждам докато се ритат атовете…

Powered by ScribeFire.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: