Заядливо

6 юли 2007

Или Как книгите се продават като салами

Има нещо гнило в системата на разпространяване на културни ценности и информацията за тях. Открих топлата вода, нали.

Вярно, от една страна, трябват пари. Културата си е скъп отрасъл. Трябват солидни инвестиции, за да се произведе нещо. И като се произведе, то трябва да се продаде, за да се върнат поне разходите… В този смисъл, да – прав е родният гуру в рекламата, който заяви, че книгата не е стока по-различна от салама.

От друга страна, книгата не става за ядене. Значи все пак е по-различна от салама. Нито можеш да я рекламираш, нито да я продаваш като салам. Просто защото мотивацията да си купиш книга е по-различна. Да не говорим пък за това, че е доста спорно дали книгите се пишат, за да се купуват или за да се четат. Има и такива, и такива книги. Думата ми е за вторите – дето се пишат, за да бъдат четени. Съвременното книгоиздаване и книгоразпространение май им е обърнало гръб. Преди, заради престижа си, издателствата, макар и на загуба, издаваха добри книги в малки тиражи с малки шансове да се продадат дори те, т.е. малкото екземпляри. Сега, както във всички области, мастодонтите постепенно поглъщат дребните си конкуренти и вече не се грижат толкова за имиджа си на значими за културата субекти, еня ги е само за печалбите. Очевидно, не говоря за българските реалии. Все още. Тук все още помагащите да се продават какви да е книги, се самоуспокояват, че все пак продават книги, а не салами, че така ще подмогнат издатели и книжари да се замогнат и да издават/продават даже трудносмилаеми продукти.

Защо да не обявят Харуки Мураками за най-добрия японски писател? В края на краищата, не са чели други – може пък да се окажат прави. Щом се продава добре, значи е добър. Добре де, Харуки Мураками пише добре, има в произведенията му пластове, които заслужават внимание. Аз го харесвам. Признавам, не съм чела кой знае колко. Чела съм го на руски. И не възнамерявам да го чета на български. Защо ли? Просто защото руските преводи са правени от японски, а не от английски като българските. Да беше английският ми достатъчно добър, бих чела Харуки Мураками на английски. Но не и препреведен на български – няма да има кой знае колко общо с Харуки Мураками.

За първите две книги („Норвежка гора“ и „Спутник, моя любов“) на сайта на издателството няма сведения относно преводачите. „Кафка на плажа“ е преведена от, предполагам, млад преводач. Силно се надявам английският му да е по-добър от руския. Няма лошо, че е превеждал и Манделщам. Само дето се съмнявам, че разбира поезията на Манделщам, щом строфа в едно от стихотворенията е преведена в точно обратен смисъл на това, което поетът е казал. „Хроника на птицата с пружина“ е преведена от Емилия Масларова, която превежда „Хари Потър“ и Ричард Бах. Амплоато е удачно. Чудя се, дали японист би се заловил да превежда Харуки Мураками. В края на краищата, кой би се отказал от някой лев за честен труд? Да, ама кое издателство би се сетило? Саламът си е салам.

Blogged with Flock

8 Коментари “Заядливо”

  1. alvin Says:

    Тъкмо прочетох „Кафка на плажа“. Изключвайки бледия спор защо е „на плажа“, след като на англицки е „on the shore“, а пък на японски било нещо средно между ‘на плажа’ и ‘на брега’, за превода няма какво друго да кажа.
    Ако Мураками ти харесва по принцип, превода няма да те откаже. Дори мисля, че е доста добър; в смисъл – четивността и завладяващия елемент ги има.
    Не че ще ми стане любима книга.

    Що се отнася до пазара и издателства – темата е безкрайна. Дъвче се всяка година на Булгакон-ите и май вече омръзна на всички. Пазарът не (може да) възпитава търсене, само доставя и толкова.

  2. illa Says:

    На японски не е средно, а може да се преведе и като „плаж“, и като „бряг“, ама морски бряг. Така че руският преводач (преводачи, ако съм точна) е избрал да е „на плажа“, може би защото „плаж“ обикновено се асоциира с морски бряг. Още повече, че нашите морски брегове обикновено са точно плажни (не в курортисткия смисъл на думата). Не бих оспорила превода на заглавието, който вероятно е повлиян от руския превод. Оспорвам смисъла да се препревежда от друг език, различен от този на оригинала. Всеки превод променя текста съобразно реалиите, описани чрез езика на превода. По този начин се губят много от реалиите, описани чрез езика на оригинала. При препревеждането загубата не се удвоява, а се повдига на квадрат. По отношение на четивността, не се съмнявам, че е така. Но четивността е важна само в маркетингово отношение 🙂
    Темата за пазара на книги няма как да се реши на местно ниво. Това си е световен проблем. Разбира се, пазарът не възпитава. Лошото е, че не доставя всичко, за което има търсене. Колкото и минимално да е търсенето на определен тип продукция. И точно в това е разликата със саламите – един вид салам спокойно може да замени друг, но една(нужна ми) книга няма как да бъде заменена от друга.

  3. smiling Says:

    харесвам Мураками; наистина не се сещам да съм чела друг японски автор, но тук намирам сртанен примес на настроения, който ми допада много

    по принцип ако мога да прочета нещо в оргинал – предпочитам; напълно съм съгласна, че в превода много неща се губят; през два превода – още повече

    но му се струва са добри, поне за мен; не че съм особено критична, но лш превод е в състояние да ме откаже въобще да чета не само тази книга, но и на това издателство

    още съм в началото на птичата хроника; както вече писах в блога си – допада ми и преводът е добър; може би е една идея по-разточителна книгата като обем, но може и да е точно, като я завърша ще кажа

    не знам за салама … понякога е отчайващо отношението на издателите към текста, към изданието

  4. illa Says:

    Нямам основания да оспорвам качествата на преводите – най-малкото, защото не съм ги чела 🙂
    Не обвинявам и издателите, особено българските, защото те просто си изкарват хляба. Както могат. Честно казано, не знам къде е коренът на злото. Не съм склонна да демонизирам когото и да било, защото имаше една поговорка за лудия и зелника. Само дето на мен не ми е ясно кой е зелникът, кой е лудият и кой дава първия на втория 🙂

  5. Све Says:

    Аз наскоро открих този автор и ми допада. Въпреки,че ти сериозно ме накара да се замисля за стила му, от който едва ли има някаква следа, след като е минал през два превода 😦

  6. illa Says:

    Да, стилът най-много страда при превеждането. Казват, че романите на Харуки Мураками са изградени като музикално произведение. Знае се, че се е занимавал с музика, пък и японците са си музикални. За да се предаде всичко това, преводачът трябва също да има по-специално отношение към музиката. Божа работа дали това е така за преводача на английски, а за последващите най-паче, защото те вече превеждат английска музикалност, а не японска

  7. Septa Says:

    Преводите на Мураками са си много добри и са редактирани от най-добрата ни преводачка от японски, Дора Барова. Така че нама основания за заяждане. Приятно четене!

  8. illa Says:

    Няма да споря. Но бих предпочела Дора Барова да е преводач, а не редактор. Мисля, че такъв беше акцентът на поста ми.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: