Свободата на словото в интернет

2 май 2007

Обратната страна на монетата.

Washington Post повдига много важен въпрос
– как криворазбраната свобода на словото нанася не по-малко вреди, отколкото строгата цензура. По данни на Pew Internet & American Life Project участниците във форуми и дискусионни групи са спаднали от 28% от интернет потребителите през 2000 г. на 17% през 2005 г. Това е за сметка на жените, които са изоставили тези форми на общуване заради заплахите и обидите, които са получили от останалите участници в дискусиите. Все повече известни блогове биват премахвани от авторките си по същата причина. Kathy Sierra, чийто блог си извоюва авторитет сред хората, занимаващи се със софтуер, решава да изрие блога си след серия анонимни заплахи за убийство. Робърт Скобл се включва в кампания по защита на Сиера. Той смята, че жените са принудени да напуснат блогосферата, а понякога и интернет, заради неприемливото поведение на отделни потребители. Това ги лишава от възможността за развитие във високотехнологичните сфери, прави ги неконкурентнособни и в крайна сметка губят всички.
Университетът в Мериленд провежда проучване, чийто резултат е красноречив. Не само жените са подложени на атаки и груби нападки в интернет. Но жените-потребителки са получили 25 пъти повече съобщения, съдържащи заплахи за сексуално и не само насилие.

Blogged with Flock

38 Коментари “Свободата на словото в интернет”

  1. lyd Says:

    оф, мисля, че кати сиера вече преиграва! ами всеки може да пише глупости в нета и сега какво? да легнем да умираме! като че в куп форуми не пишат какви ли не глупости. човек или им обръща внимание или не.

  2. illa Says:

    Ами не знам, аз по форуми не ходя – не са моя жанр 🙂
    Но не съм сигурна, как бих реагирала, ако започна да получавам собствените си снимки, фотошопвани с въже около шията и недвусмислен текст към илюстрацията. Много вероятно е да постъпя като нея.
    Вярно, има хора, на които скандалите им доставят удоволствие и ги тонизират, но в градския транспорт такива са предостатъчно, за да им се радваш и ако рекат да се разпишат и в блога ти, както го правят по стените на едни специфични обществени места.

  3. lyd Says:

    човек може да избере дали да страда от такива неща или не. в един момент е въпрос на избор

  4. illa Says:

    Не съм много сигурна, че човек може да си избира какво да чувства 🙂 Изборът е между това дали да продължиш да страдаш или да се махнеш от това място, където ти причиняват страдания. И това напускане няма да е проява на свободна воля, а ще е в резултат от тормоз. Избор имат „агресорите“ – дали да причинят страдаиие другиму или не. А доколкото си спомням, никоя култура не насърчава хората да принуждават другите да страдат. Опасявам се, че си говорим по проблема за вината на жертвата.


  5. Няма свобода на словото, има лична собственост.
    Ако отвориш блога си за дискусия, може да прочетеш мнения, които не ти харесват.
    Ако публикуваш лична информация за връзка – можеш да получиш съобщения, които не ти харесват.
    Ако тръгнеш да разглеждаш публикации из интернет – със сигурност рано или късно ще попаднеш на нещо, което не ти харесва.
    И трите неща са изцяло под твой контрол и дали и до колко да ги предприемаш е въпрос на твоя преценка и избор. Не виждам какво очакваш от другите хора.

  6. illa Says:

    Не разбирам, как свободата на словото се противопоставя на личната собственост. Соред мен е точно обратното – точно правото на собственост корелира с правото на свободата на словото. Както си длъжен да уважаваш чуждото право на собственост, така си длъжен да уважаваш и чуждото мнение, изразено чрез слово. Както си длъжен да упражняваш правото си на собственост така, че да не увреждаш чужди права, така си длъжен да упражняваш и правото си на свободно изразяване на мнение по начин, който да не уврежда чужди права.
    Извинявай, Димитри, не разбирам какво искаш да кажеш 😦


  7. Много просто.
    Отговори на следния въпрос – има ли свобода на словото в твоя дом? Ако да, това означава ли, че мога да дойда у вас да изразявам каквото мнение поискам? Разбира се, че не.
    Само ти можеш справедливо да определяш границите, в които е допустимо изразяване на мнение в твоя дом/твоя блог, така както само аз мога да определя тези граници за моя дом и моя блог.
    Не съм длъжен да уважавам каквото и да е – ако някой иска уважението ми, трябва да го заслужи; не мога обаче да спирам и да преча на другите да изразяват мнението си със собствени средства и ресурси, така както и никой друг не може да диктува как аз да използвам моите средства и ресурси, за да изразя своето мнение.
    Забележи ударението върху собствени – в този смисъл „свободата на словото“ е смислена само като следствие от ненакърнимостта на личната собственост. Също така никой не е длъжен да осигурява или предоставя на друг средства да изрази мнението си.

    По-ясно ли е?

  8. illa Says:

    Не се познаваме. В този смисъл, не си заслужил моето уважение. Въпреки това аз уважавам твоето мнение и приветствам факта, че го изрази в моя дом независимо, че не съм съгласна с теб. Опитвам се да предоставя на другите начини и средства да изразят мнението си като очаквам те да сторят същото за мен.
    Може би трябва да уточня, че свободното изразяване на мнение не е абсолютно право, както се знае – има някои предвидени в Конституцията ограничения и аз държа да се спазват. Т.е. законът ти диктува някои правила по отношение на използването на собствените ти средства и ресурси.
    Относно това, че си решил да въведеш цензура в твоя блог, си е твое решение. Не мисля, че с това ограничаваш нечия свобода на словото. Може да не съм съгласна с мотивите ти, но уважавам решението ти.


  9. Имах предвид твоя дом буквално – блогът ти не е твой дом; твърдиш ли, че съм свободен когато поискам да дойда у вас да изразявам мнението си?

    Никаква цензура ли не въвеждаш ти в твоя блог – твърдиш ли, че никога не би изтрила какъвто и да е коментар, с каквото и да е съдържание?

  10. illa Says:

    Ти искаш да кажеш, че за да изразиш мнението си, непременно трябва да ме посетиш лично? У дома? Не може ли да си уговорим среща в кафене?
    Шегувам се. Определено не намирам връзка между двата проблема. Съжалявам, малко ми е чужда твоята логика, но предполагам, че тя има право на съществуване. Това, че аз не я разбирам, нищо не значи.
    Аз не съм против цензурата по принцип. Бих изтрила коментар, който нарушава закона и добрите нрави. Естествено. Но несъгласието ми с нечие мнение не ми дава основание да трие коментар, чрез който това чуждо мнение е изразено.
    Да, разбрах „дом“ като метафора – помислих, че имаш предвид блога.


  11. Твоя дом, твоя телефон, твоя компютър, твоя блог, … – има ли свобода на словото, която ми позволява да ползвам тези неща независимо от съгласието ти?
    Ако не, тогава първичното е твоята преценка, правото ти да се разпореждаш със собствеността си – не свободата на словото.

  12. illa Says:

    Въпреки че продължавам да не разбирам, как свободата на словото зависи от правото на собственост, подозирам, че искаш да ми покажеш съществуването на някаква корелация, подобна на тази между правото на собственост и правото на живот и лична неприкосновеност. Но връзката е далеч по-малко очевидна. Свободата на словото в много-много частни случаи зависи от упражняването на правото на собственост върху вещи, каквито са жилището, телефонът, компютърът. Блогът е друго нещо – първо, не е вещ; второ, хоства се на сървър, който по правило не е твоя собственост; трето, правилата, по които се води, се определят най-вече от законодателството, а твоите решения не са в чак кой знае колко широк диапазон. Т.е. владението върху блога е имагинерно в степен, в която правото на собственост е напълно виртуално 🙂 По отношение на блога много по-уместно е да се прилагат нормите на авторското право, а не нормите, които регламентират правото на собственост върху движими и недвижими вещи.
    Стана ли ти ясно, че продължавам да не те разбирам? 🙂 Съжалявам, наистина. Извинявай!

  13. illa Says:

    Искам да те разбера, стана ми много интересна твоята гледна точка.


  14. Блогът е друго нещо – първо, не е вещ

    Ок. Като говорим за вещи…

    второ, хоства се на сървър, който по правило не е твоя собственост;

    Няма такова правило. Ако използваш чужд сървър, приемаш условията за ползване, определени от собствениците му (които може да предоставят на теб правото да поставяш условия за ползването на блога).

    трето, правилата, по които се води, се определят най-вече от законодателството, а твоите решения не са в чак кой знае колко широк диапазон.

    Моят блог не се води по правила, определени от което и да е законодателство. Мисля, че този също. Кое законодателство и как определя правилата, по които се води твоят?


  15. Свободата на словото в много-много частни случаи зависи от упражняването на правото на собственост върху вещи

    Всъщност, в примера с блога, ползването му изцяло зависи от упражняването на правото на собственост върху съвсем реални вещи – компютърът, който използваш за достъп до него; мрежата, която физически те свързва с останалата част от света и която доставчикът ти предоставя да ползваш; сървърът, на който се хоства блогът и който също ти е предоставен за ползване.
    В какви по-общи случаи свободата на словото не зависи от упражняването на правото на собственост върху вещи?

  16. illa Says:

    В моя блог се старая да спазвам нормите на българското законодателство, което включва и международни норми. Освен това гледам да не нарушавам и правилата за ползване на сайта, който ми предоставя хостинг (които също се определят от някакви норми – в повечето случаи тези норми са хармонизирани в повечето страни). Не ме карай да давам оценки дали и доколко нечий блог нарушава един или друг закон – има си компетентни органи за тая цел.
    Правото на собственост върху някакви технически срадства е едно, правилата, по които става ползването им – съвсем друго. Сигурно се учи още първия семестър в Юридическия факултет. Един пример – нямам компютър, значи ли, че не мога да имам блог? Правото на собственост също не е абсолютно. Ако имам пушка, значи ли, че мога да си гърмя с нея по когото си искам, защото само от мен зависи как ще си я ползвам?
    Както казах, свободата на словото в много далечна връзка зависи от някакво право на собственост. Това са различни категории права.

  17. lyd Says:

    нямам предвид оня проблем с вината на жертвата. имам предвид доколко някой сам се възприема като жертва. в една и съща ситуация един се възприема като жертва, а друг не.


  18. Един пример – нямам компютър, значи ли, че не мога да имам блог?

    Да, освен ако някой реши да ти даде да ползваш неговия. Имаш ли друга идея как да си направиш блог?

  19. illa Says:

    @lyd
    Да си призная, не съм свикнала да разглеждам понятието „жертва“ като изживяване. За мен „жертва“ е синоним на „пострадал“ и употребявам думата само в този смисъл. Има посегателство – има жертва. Независимо от емоционалното състояние на пострадалия.
    Впрочем, какво означава „да се възприемаш като жертва“? Да чувстваш вина, че си допринесъл, че си провокирал нападението? Да изпаднеш в някакъв вид кататония? Да си просиш съжалението на околните? Или всичко това заедно? Или нещо друго?

  20. illa Says:

    @Димитри
    И щом ползвам чужд компютър, значи ли това, че собственикът на компютъра ще има право да определя съдържанието на моя блог? След като правото на собственост е определящо, би било логично да е така.

  21. lyd Says:

    илла, има случаи, в които ние съжаляваме някого,че му се е случило нещо, а той смята, че е съвсем ок. опитай се да си го представиш. ние го виждаме като пострадал, а той не се вижда като пострадал.

    ето, например, уволнят незаслужено наш приятел. ние му съчувстваме, а на него не му пука изобщо. в нашите очи е жертва. в своите не е.

    не мисля, че „пострадал“ и „жертва“ са абсолютни понятия.

    да се възприемаш като жертва не означава да чувстваш вина за това, че си наранен.

    имам чувството, че темата за обвиненията към жертвата, че е провокирала насилието са чувствителна тема за тебе и затова оцветяват всичко, което казваш.

    била съм в позицията към мен да е проявено насилие и хората да смятат, че съм го провокирала сама, така че разбирам чудесно какво имаш предвид. и като казвам насилие, имам предвид сериозни неща като да ме пребият и да отвлекат детето ми.

    сега, като виждаш, че разбирам за какво говориш, опитай се да видиш отвъд това, за което говориш. темата за насилието и жертвите е доста по-обхватна.

    нали си спомняш ситуацията с кати сиера. е, тя сега страда заради неща, на които аз, например, нямаше да обърна внимание. всеки сам избира на какво да позволи да му причини страдание. което не оневинява насилниците и не значи, че потърпевшият сам е предизвикал насилието.

  22. illa Says:

    Почвам да губя представа за какво го водим този разговор 🙂 Това, което се опитвам да кажа е, че с оглед наказването на насилника няма решаващо значение как се чувства жертвата/пострадалия. Може да се отрази на размера на наказанието, ако е причинено по-голямо страдание, но ако жертвата/пострадалия изобщо не страда, това не означава, че насилникът не бива да бъде наказан. Аз говоря за такива неща. Разбирам, че твоят поглед към нещата се върти основно върху преживяванията на засегнатия. Но това е друг въпрос, аз не го разисквам в случая. Сигурно е лека професионална деформация 🙂 Насилие е всичко, което законът определя като такова, вкл. психическото. И жертва е всеки пострадал от насилие. Уволнението не е насилие даже да е незаконосъобразно, т.е. увоненият не е жертва в буквалния смисъл, а за преносния аз не говоря. В този смисъл Кати Сиера е жартва, обективно.
    Колкото до това дали човек може да избира от какво да страда, дълбоко се съмнявам, че такова нещо е възможно. За да престанеш да страдаш от засягането на права, интереси, ценности, трябва да ги промениш, т.е. да се откажеш в някаква степен от личностната си идентичност. А външната принуда да го направиш също е насилие. Не е конституционосъобразно да се изисква такова нещо. Ако нещо е същностно за теб и държиш на него, няма как да не страдаш от посегателството върху него. Нито от етична, нито от законова гледна точка можем да си позволим да изискваме от някого да престане да страда по определени поводи. Хората не са еднакви, всеки си има собствени ценности и страда при засягането им. А кой какви ценности има и от какво точно страда е предмет на други науки 🙂 Аз застъпвам тезата, че каквито и да са тези ценности (ако не увреждат други) имат право на съществуване и трябва да бъдат уважавани.
    Сега май имаме класическия случай, когато едни и същи думи означават за събеседниците съвсем различни неща. И въпреки че имаме сходни позиции, май пак не можем да се разберем напълно кой какво иска да каже 🙂


  23. И щом ползвам чужд компютър, значи ли това, че собственикът на компютъра ще има право да определя съдържанието на моя блог? След като правото на собственост е определящо, би било логично да е така.

    Да, ако постави такова условие за ползване на компютъра и ти го приемеш.


  24. Насилие е всичко, което законът определя като такова, вкл. психическото. И жертва е всеки пострадал от насилие.

    Тогава репресираните евреи от нацистка Германия не са жертви.
    В цялата история на човечеството и днес има много несправедливи закони. Законът не е морален компас.

  25. illa Says:

    Тогава няма да е мой блог, а негов. За какво ми е при такова условие?
    Ако тръгнем така, ще излезе, че собственикът на урните при избори ще ти казва каква бюлетина да пуснеш и пр.
    Правото на собственост не е неограничено, както вече казах. Ако ползвам чужд компютър, собственикът има право само да изисква да не го потроша или да изтрия някоя програма, или да кача своя. За останалото няма думата. Така е според закона и на това се крепи демокрацията. Иначе трябва да обявим, че сме я закрили и да настане всеобща Северна Корея.

  26. illa Says:

    Жертви са според международното право. Затова е бил съдът в Нюрнберг, затова е и съдът в Хага.
    Законът би трябвало да обръща натам, накъдето сочи моралният компас. Друг е въпросът, че не винаги е така. Впрочем, справедливостта се определя като „еднаква мярка за всички“, така че по дефиниция не може да има несправедлив закон, но това е казуистика 🙂 Да, може да има несправедлив закон.


  27. Тогава няма да е мой блог, а негов. За какво ми е при такова условие?

    Което отговаря на първоначалния ти въпрос:

    Един пример – нямам компютър, значи ли, че не мога да имам блог?

    Не си отговорила на въпроса как смяташ да имаш блог при положение, че нямаш компютър и никой не е склонен да ти даде неговия при приемливи за теб условия.

    Ако се позоваваш на закона като определящ кое е морално, както правиш на няколко пъти тук, тогава това твърдение:

    Законът би трябвало да обръща натам, накъдето сочи моралният компас.

    , е лишено от съдържание.

  28. illa Says:

    Само в страни с режими като в Северна Корея се поставят такива условия от компютъропритежателя на компютъроползвателя. Опитай да го направиш ти. Ще се получи ли? Ако профанизирам нещата, демокрацията се крепи на това, че всеки може да има блог независимо дали има компютър. Ако си на обратното мнение, нямам шанс да те разбера.
    Не съм казвала, че законът определя кое е морално. Твърдя, че законът отразява обществените морални норми и поради това може да служи за ориентир относно моралното. Също така, справедливо би било законът да важи еднакво за всички. И ако това не се получава, проблемът не е в самия закон, а в прилагането му. А най-висшият закон – Конституцията, казва, че правото на свободно изразяване на мнение е за всички, независимо дали имат компютър или каквато и да е друга собственост. Което, освен другото, означава и това, че на собственика на компютър му е забранено да определя съдържанието на блога ми. Това, което може той – собственикът, е да реши дали да ми предостави компютъра за ползване или не, дали да го направи безвъзмездно или срещу заплащане. И да иска от мен да ползвам компютъра с грижата на добър стопанин. Това е.

  29. lyd Says:

    „Ако нещо е същностно за теб и държиш на него, няма как да не страдаш от посегателството върху него. Нито от етична, нито от законова гледна точка можем да си позволим да изискваме от някого да престане да страда по определени поводи.“

    а можеш ли да изискваш от някого да страда ако не му идва отвътре? и как можеш да знаеш за кого какво е същностно?

    водим спора, защото смяташ, че можеш да решаващ вместо потърпевшия дали да се чувства жертва. също така смяташ, че етичното е непременно законно или конституционно. а аз смятам обратното. ама айде стига толкова 🙂 peace 🙂


  30. Опитай да го направиш ти. Ще се получи ли?

    Какво имаш против това да определям каквито условия реша, за ползване на компютъра ми? Ти вярваш, че всички ценности трябва да бъдат зачитани, стига те да не увреждат други. Кого увреждам, като давам едно честно предложение, което всеки е свободен да приеме или не, според собствената си преценка?

    Ако профанизирам нещата, демокрацията се крепи на това, че всеки може да има блог независимо дали има компютър.

    Тогава демокрацията се крепи на нещо нереално. Все още не си обяснила как можеш да имаш блог без някой да е съгласен да ти даде компютъра си.

  31. illa Says:

    О, lyd, нищо подобно не смятам. Съжалявам, че така си ме разбрала! И не мога да разбера, защо така ме разбираш 🙂

  32. illa Says:

    Димитри, в демократичното общество, което няма как да не е и пазарно, има много механизми, които ще направят поставянето на подобни условия неизгодно за този, който го прави. И недемократичните общества имат някакви механизми, които обаче позволяват само на държавата да определя условията.
    Сигурна съм, че сам ще се сетиш за някои от тия механизми. Не напразно ти зададох въпроса за последиците, ако се опиташ да поставиш подобно условие за ползване на компютъра ти. Можеш да го поставиш, то може да бъде прието, но по-вероятно да не бъде. И после какво? Как виждаш сценария нататък?


  33. Правилно ли прочитам, че свободата на словото зависи от пазарите, които са изцяло базирани на частната собственост?

  34. illa Says:

    Ако продължим да вулгаризираме нещата, всъщност е обратното – без свобода на словото, няма и пазарна икономика 🙂

  35. klmna Says:

    Привет!
    Зачетох се…всъщност, попаднах на този блог докато ровех в мрежата, търсейки информациая за запалхи по Интерент.
    Наскоро…е – преди известно време, получих заплашителна бележка, пъхната по врата на жилището ми. Детинщина пълна, поне според мен, но…но…
    Участвам доста активно в един интеренет-форум. В него има публикувани мои снимки, къде с мое съгласие, къде – без да ме е питал никой…така или иначе – ако някой си намие на пръста да свърже реален човек с ника, под който пиша, особено ако има и прадата да вижда айпито ми…не мисля, че ще е проблем за него.
    За получената бележка пуснах жалба в полицията и се води там някакво разследване.
    Във форума, в който пиша продължават да валят заплахи към виртуалния ми образ.
    Питам се…
    1.да споделя ли това със следвателя
    2. ако човекът, отправящ заплахите във форума към мен, може сравнително лесно да бъде идентифициран (участва в редакията на списание, издавано в България и мога ад поискам идентификацията му чрез редакцията) – да споделям ли това със следователя?
    3. изобщо – има ли смисъл, или да махна с ръка и да оставя хлапетата, играещи си на големи разбойници, заплашвайки „анонимно“ през някакъв форум в интернет да растат със съзнанието за ненаказуемост на действията си?
    ..

  36. illa Says:

    Аз бих се посъветвала с адвокат. Защото това си е, най-малкото, психически тормоз.
    От друга страна, ако е дело на малолетен – по всяка вероятност, детето не си дава сметка какво точно прави и за предпочитане е да му се обясни со кротце и со благо без регистрация в съответните ведомства.
    Но пък – казваш, участва в редакция, т.е. едва ли е малолетен…
    Специалист по наказателно право ще даде най-рационалния съвет как да се реагира адекватно. Доколкото имам представа, консултациите с адвокат не са толкова скъпи, че да може да си ги позволи човек.

  37. klmna Says:

    илла, благодаря!
    не вярвах вече да е активна темата ти, така че – благодаря, че ми обърна внимание.
    ще поговоря с адвокат.
    Именно защото човекът участва в редактиране на списание и е известна в средите си личност, поведението му дава тон на поведението на други около него.

  38. illa Says:

    Свят широк, хора всякакви. Някои от тях имат доста ексцентрични представи относно начините за себеутвърждаване.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: