Юридическа отговорност в интернет

23 февруари 2007

Приблизително такава е темата на предаването "Политически коктейл" по руската кабелна телевизия О2ТВ. Изглежда скучно. Всъщност става въпрос за очертаващ се съдебен спор между двама блогъри – народен представител и политолог. Виктор Алкснис – депутат в руската Дума, решава да си направи блог в LiveJournal. Речено-сторено. Само че няколко дни по-късно Тимофей Шевяков (историк по образование, но работещ за прокремълския Фонд за ефективна политика на президентския съветник Глеб Павловски) го нарича лъжец и глупак. Караницата се разраства и придобива доста нелицеприятен характер с нецензурни епитети от страна на по-младия опонент. Засегнатият о.з.полковник Алкснис иска удовлетворение в съда, а хвърлилият ръкавицата Шевяков с радост се съгласява.

Кабеларката с радост подхваща темата и органзира загрявка за дуела в собственото си студио. За моя изненада обаче, на диспута се поставят същностни въпроси:

1) Търпима ли е словесната простащина в интернет зад паравана "защита на свободата на словото"?;

2) Необходима ли регулация в блогосферата? Възможна ли е саморегулацията?;

3) Езиковата разюзданост може ли да се превърне в повод за налагане на строга цензура?

Впрочем, депутатът недвусмислено заяви, че се готвят законопроекти в такава посока и изрично обвини Шевяков в провокиране на аудиторията точно с оглед оправдаването на подобни законодателни инициативи.

Естествено, темата бе преместена към морално-етичната плоскост. Друг интересен аспект – Шевяков си призна, че в реалния живот не си позволява подобна лингвистична волност, с каквато е известен в блогосферата.

И една пикантна подробност – в Думата депутатите не са равни. Алкнис, например, е от категория "А", каквото и да значи това 🙂

Powered by Qumana

4 Responses to “Юридическа отговорност в интернет”


  1. Привет 🙂

    Регулация в блогосферата? Закон за печата (според Атака)? Свобода на словото?

    Всичко това е регламентирано в Конституцията на България. Където кратко е казано кой за какво отговаря и са загатнати граници. Разбирам, че Конституцията не регламентира с точност и не дава дефиниция за нарушенията, но въпросът със свободата на словото е принципен. Това е като с останалите акони, дори да ги има, ако нямаш морала, ще ги нарушиш все някога 🙂


  2. Да, подробно бих се спрял на темата в следващия си пост…

  3. illa Says:

    Работата не е в закона, а в прилагането му 🙂
    Съгласна съм – регламентирано е в Конституцията. Но там се говори не за свобода на словото, а за свобода на изразяването на мнение. Т.е. всичко може да бъде казано по различни начини. Твърде често зад пиперлиите изрази не се крие никаква мисъл. И обратно – със скучни думи се казват много авангардни неща.
    Въпросът е с отговорността при самоцелното нарушаване на добрите нрави. Разбира се, най-трудното е да се определят критериите. И в този смисъл съм съгласна, че е по-добро сегашното положение, отколкото да има зле дефинирани критерии.
    Разсъжденията ми са съвсем на теоретично ниво 🙂

  4. illa Says:

    Радвам се, че ще имаш пост по темата. Аз я възприемам като важна.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: