Екологично

24 януари 2007

Днес, както се знае, започва Световния икономически форум в Давос. В сутрешните емисии на БНР бяха оповестени и съобщенията в руската преса, че докладът, изготвен от експерти и предназначен за (платено – дали?) разпространение сред световните лидери, съдържа прогнози за цени на петрола от $150 за барел и възраждане на СССР. Според други публикации, „виновни“ за новия Съветски съюз ще са терористите в съучастие с птичия грип. Нашият „Дневник“ не е толкова бомбастичен и насочва вниманието към екологични теми. Публикувана е таблица с извадка от резултатите на две социологични проучвания. Според приведените данни 20% от политиците и 10% от гражданите смятат, че опазването на околната среда трябва да е основна грижа за световните лидери.

Пак днес намерих в пощата си съобщение, че  John Berlau е публикувал книгата си Eco-Freaks: Environmentalism Is Hazardous to Your Health!, в която твърди, че много от аргументите на природозащитниците са изсмукани от пръстите. Например, мита за глобалното затопляне, опасността от използване на пестициди и азбест, за разрушителното въздействие върху екологичното равновесие на автомобилния транспорт и строителството на диги.

Berlau дава за пример Гренландия. По неизвестни причини активистите на екологичните движения забравят как този остров е получил името си – „зелена страна“. Когато при Ерик Червения викингите се заселват на новооткритата територия, това е покрита със зеленина, годна за земеделие земя. След време климатът се променя и Гренландия е покрита с лед, заселниците я напускат или измират. Глобалното затопляне не е проблем, възникнал в наши дни. Периодите на затопляне се сменят с периоди на застудяване.

Автомобилният транспорт, казва John Berlau, наистина замърсява въздуха и става причина за десетки хиляди човешки жертви годишно. Но същият този автомобил спасява милиони – как биха могли да бъдат евакуирани толкова хора при приближаването на урагана „Катрина“, например?

Вярно, дигите негативно влияят на екологията. Но какво щяха да правят без диги милионите жители на Холандия?

ДДТ е забранен за използване в началото на 70-те години на миналия век. Доказано е, че в големи количества той предизвиква рак у хората. Но 30 години след забраната маларията отнесе 60 млн. живота, което не би се случило, ако властите бяха нарушили забраната.

Ако при строителството на Световния търговски център беше използван азбест, както е било по проект, той едва ли би се срутил след ударите на двата самолета на 11 септември. Материалът действително е опасен за здравето и поради това е забранено влагането му в конструкцията на сгради след като строежът на СТЦ е започнал.

През 2002 г. излиза книгата на Bjorn Lomborg „The Sceptical Environmentalist: Measures the Real State of the World“, в която авторът също подлага на съмнение основните постулати на концепциите, защищавани от еколозите. Например, за неефективното използване на енергоресурсите.

В блога, посветен на тазгодишния Давоски форум, се изказва предположение, че ситуацията с енергоресурсите ще доведе до преразпределение на световните сили. Ако в развиващите се страни, богати на нефт, се отдели достатъчно внимание на екологията, на защитата на интелектуалната собственост, на факторите, гарантиращи стремителен прогрес и агресивно развитие, това би могло много скоро да ги изравни по икономическа мощ с развитите индустриални държави.

Blogged with Flock

14 Коментари “Екологично”

  1. ahimon Says:

    … излиза, че да мислим за планетата, на която живеем, е излишно. Погледни навън и ми кажи какво виждаш, какъв е климата, каква е природата около и в населените места. Скоро да си минавала покрай Кремиковци? Срещу тези 2 книги, за които говориш, има 200, които да ги сринат с аргументи. Примерите, които даваш, са популистки и скриват зад грандиозността си хиляди и милиони страдащи от екологичната криза живи същества по света. Дали пък Катрина не е следствие на нарушения климатичен баланс на първо време? Учените повтарят заплахите от години, но едва напоследък мисълта за отговорността ни към околната среда започна да навлиза в масовото съзнание (дори Ал Гор направи комерсиален филм за това). Сега какво – на базата на някакви спекулации да отречем ‘приноса’ си за състоянието на планенетата? Може би ни трябват 10-тина Катрини и да започнем да боледуваме заради химията, която поглъщаме всеки ден, за да се усетим и да спрем с чуденето.

  2. illa Says:

    Хиляди и милиони човешки същества страдат не само от екологични проблеми. Аз лично не знам кое е за предпочитане, ако въобще може да се говори за предпочитания.
    Не съм склонна да отхвърля с лека ръка както едното, така и другото становище. Най-малкото заради това, че нямам достатъчно познания, за да преценя колко тежат едните и колко – другите аргументи.

  3. ahimon Says:

    Не исках да прозвуча грубо, но аргументите от тези 2 книги са, както ти се изказваш, изсмукани от пръстите. Щом прилагаш диалектическия метод и не отхвърляш с лека ръка нито едното от становищата, защо тогава не видях аргументи ‘за’ другото становище? Освен може би цитираните 10 процента загрижени граждани. Твърде лицемерна статистика – все едно ако входът на блока ми се използва за обществена тоалетна, да се похваля, че 10% от живущите смятат това за проблем.
    Знаеш, че всеки пост и всяка написана идея е позиция – така че непредубеденият читател би останал с впечатление, че защитаваш в този пост позиция на anti-environmentalism. Както аз например останах – неминуемо е, ако прочетеш пак поста си. Не ми трябва диплома по екология, за да видя какво става. Дори децата виждат какво се случва, ако изхвърлят химикали в жива среда. Не ми трябва да съм изчел 100 статии, за да знам, че войната е зло например. Разбира се – правото на мнение е свещенно – тъкмо затова аз изказвам несъгласието си с това, което пише тук.
    Хиляди и милиони живи същества (НЕ само човешки) страдат главно поради един наш порок, алчността. И войните, и екологичната криза, и бедността, и гладът произтичат малко или много от него, и от страха от загуба на придобитото. Въпросът тук е дали да повярваме на статистиките и манипулациите, или на интуицията си, за да знаем кое е добро за човечеството като цяло (а не за определени негови облагодетелствани представители).

  4. orlin Says:

    Позволявам си да нахлуя, надявам се с любезното разрешение на домакинята.
    Не са изсмукани от пръстите тези аргументи. Нито са популистки.
    Може би е добре постът да бъде прочетен 3 или 4 пъти преди да се прибързва с преценка каква и дали изобщо взима позиция.
    Или просто информира за обективни факти; дори просто така – за да се спази латинското audiamur et altera pars, както съм го възприел например аз, а не като антиекологизъм.
    Балансът на ползите и вредите – ще ни се или не, тази дилема винаги съществува.
    Отново се извинявам за намесата.

  5. illa Says:

    Орлине, нали знаеш пристрастието ми към формулата „блогът е покана за дискусия“, така че всяка намеса се приветства. Още повече, че в случая абсолютно точно си изразил проблема за баланса между ползите и вредите.
    Впрочем, последният ми пост в Persona grata е за цената на хармонията между човек и природа – „цената“ и в буквален, и в преносен смисъл. На мен резултатът много ми харесва, но не знам дали аз съм готова да платя за тази идилия 🙂

  6. orlin Says:

    Е, не – няма да се завра в пещера, та кво ще да бъде; ако ще би климатът такъв да стане, че „релси с остриета да завалят от небето“, дето викаше популярният някога кубински художник Кармело Гонзалес.
    Ние или ще бъдем „цивилизация“ – с всички ползи и рискове от това; или ще сме примитивни пещерни същества и ще си рисуваме с цветни боички по стените на едно съвременно Леско, бидейки напълно сраснати с природата. Пък било и Леското най-висикотехнологичното такова.
    Единение с природата – е най-прекият път към това да се покатерим обратно по дърветата и да си заживеем с крясъци и писъци и бой с тоягата, в свят, излекуван от климатичната катастрофа. Лошото е, че дори и да ни харесва картинката, просто няма как да стане :).

  7. ahimon Says:

    Мисля, че дискусията е не би била възможна в случая. Какво повече да кажа на човек, които не би се променил ако ще „релси да завалят от небето“ върху него или децата му?!
    Далеч съм от идеята да се връщаме в пещерите. Но точно това ще стане, ако продължим с бързите темпове на унищожаване на планетата. Природата спокойно би се справила с голяма част от боклуците ни, но не и с това, което се случва в момента. А именно – печалбата и статуквото са по-важни от дългосрочния баланс, здраве и добри условия на живот. Пример – група от световноизвестни звезди поде кампания в подкрепа на алтернативните източници на енергия. Дори Брад Пит не успя да предизвика висок процент обществена подкрепа. Естествено, петролните компании веднага нададоха вой. Ако американците вложеха толкова пари в изследвания, колкото отиват за финансиране на петролната война в Ирак, си мисля, че до няколко години щяхме да имаме евтин, екологичен и ефикасен заместител на бензина. Но някой някъде няма сметка от това…. по-лошото е, че самите хора не се замислят за тези неща и насила си затварят очите за проблема с екологията. Но всеки denial води до много грубо напомняне в някакъв момент от страна на нарушения „по-голям“ баланс (взимам пример от дълбинната психология). Планетата няма да загине заради нас – прекалено сме малки. Ако продължим да се държим като вируси и ракови клетки, тя ще ни унищожи, дори ако трябва да вдигне температура за няколко хиляди години.
    Не виждам причина да се гледат нещата като крайности – или в пещерите, или в бунището. Разбира се, че трябва да се търси баланс между ползите и вредите (нещо, което не открих в оригиналния пост и в коментара на Орлин). Или по-скоро баланс между комфорта и промяната, защото хората не обичат да се променят. Но да се говори за икономическите неудобства като РАВНИ със заплахата от по-голяма екологична катастрофа, е опасно късогледство, липса на въображение за последствията в дългосрочен план. Това ми напомня за един момент в споменатия филм на Ал Гор – An Inconvinient Truth (интересен филм, въпреки известната доза политика в него). За да илюстрира абсурдността на този избор между ползи/вреди той проектира на видеостената един слайд, взет от конференция в Белия Дом по еко-въпроси. На слайдът е изобразена везна, на едното блюдо няколко кюлчета злато, от другата – цялата планета. Отгоре пише ‘баланс’. Дори на най-високо равнище проблемът все още се възприема по начин, които здравият разум би възприел единсвено карикатурно. Какво ти злато, ако няма планета, върху която да му се радваш??
    Точно затова изразих мнение и възмущение, защото в поста се пропускат статистиките за увеличения брой рак на кожата в следтвие на разкъсания озонов слой (факт), за изсичането на джунглата (факт), за изтребването на животински видове (факт), за увеличената ураганна активност (факт)… Вместо това видях спекулации относно ДДТ, азбеста в СТЦ, климатичните цикли. Но дори и последното – да, има естествени цикли, но не виждам от това логически да следва, че ние не сме причинили глобалното затопляне в неестествен за планетата ритъм и скорост.

  8. illa Says:

    Радвам се, когато някой с такъв плам защищава тезата си. Защото вярващите_в_идеите_си са тези, които движат нещата напред.
    Аз обаче си оставам един Тома Неверни, който за разлика от оригинала на всичкото отгоре е и атеист 🙂 Не е хубаво това, но си ми е право, не ли?

  9. ahimon Says:

    Абсолютно си в правото си и не го отричам. Не съм последовател на интелектуалния тоталитаризъм. Колкото и да бях издразнен от поста и от коментарите на Орлин, поне опитах да запазя тона на диалог.
    Хубавото на пост-модернизма е, че всяко мнение е валидно, дори и това, което ни се струва погрешно. Както е валиден и всеки избор на вяра 🙂 Всяко мнение/вярване е истинно в контекста на реалността, която човек възприема. В такъв смисъл аз и ти не живеем в една и съща реалност, което само по себе си не е нещо лошо. Аз лично предпочитам да живея в реалност, в която грижата за средата на живот на всички е по-ценна от непропорционалното облагодетелстване на някои. В случая това, което събуди критиката ми, е фактът, че състоянието на света се определя от МАСОВОТО мнение. Аз изключително много се радвам, че напоследък масовото мнение е все по-ориентирано към грижа за околната среда. Знаеш, да се говори и мисли и действа в тази насока е нещо сравнително ново. И страшно се вбесявам когато прочета нещо подобно – „е, ама няма защо да ни пука за околната среда…“ само защото например някои смята за много hype да е против тенденциите в масовото съзнание. Признавам, и аз обичам да съм контра на модите, но напоследък се опитвам да плюя само негативното и да подкрепям позитивното.
    Иначе можем да си умуваме колкото си искаме, докато нещата не се влошат ужасно (дано да греша). Според мен по-умно е да се опитаме да бъдем първата човешка цивилизация, която не се самоунищожила в разрастването си. Защото нещата са съвсем прости – на тази планета всичко е свързано по безброй начини. Ако аз замърся въздуха – пак аз ще го дишам, а и не само аз.

  10. illa Says:

    Този коментар ми харесва до степен да отговаря на собствените ми виждания 🙂 Мисля, че и репликите на Орлин трябва да се трактуват в този смисъл – доколкото имам впечатления, той също не е от хората, които са способни да кажат, че не им пука за природата. Просто му пука по по-различен начин.

  11. orlin Says:

    Не знам защо е прозвучало дразнещо казаното от мене.
    Аз просто съм против едностранния подход на еколозите и го считам за вреден. Не може да се гледа само едната страна, без да се държи сметка за сложността на цялото.
    А мерки се взимат (отделен въпрос е дали достатъчно ефикасни), и от когото трябва. И към това не са били принудени от модата на екологичните движения.

  12. illa Says:

    Според мен става въпрос за различен подход. Но, както се знае, обикновено точно различният подход, а не желанието да се реши проблема, е обект на най-големи разногласия 🙂

  13. ahimon Says:

    Щом казваш… може разногласието да идва само от различния подход. Поне не се отрича проблема. Макар че продължавам да не виждам осъзнаването му в поста и първите коментари на Орлин, но да не бъда инат.
    Значи въпросът в случая е какво се прави за това. Аз лично съм далеч от всякакъв активизъм. Също като вас смятам, че еко-радикалите и агресията само оплитат допълнително нещата, а не ги разрешават. В някакъв момент се замислих дали да отида да живея в еко-стопанство, не само по екологични, но и по идеологически, политически и социални причини. Разделих се с тази идея, когато реално попаднах в такова еко-стопанство. Не че беше лошо – там пребиваваха интересни хора, номади от цял свят: Калифорния, Австрия, Франция, дори Австралия. Но ми дойде в повече хипарията и липсата на лично пространство… а и все пак това не е единственото решение на еко-проблема, засега.
    Опитвам се да живея без да замърсявам, но не ходя да чистя боклуците на другите. Не карам кола, обаче ако искам да стигна до някъде се возя. Ако трябва да избера между 2 продукта, избирам по-малко опасния за околната среда. По-скоро насоката ми е в промяната на съзнанието на хората около мен. Ако повече хора (хайде да не казвам всички) се стремят да живеят в хармония с всичко около себе си, проблемът малко по малко ще се изчисти.
    Както повечето глобални заплахи, мисля, че решението може да дойде най-вече от промяна на личното съзнание. В случая – в промяна на отношението към природата. Аз имам много хммммм ‘топло’ отношение към природата. Може да се каже, че я обичам и я възприемам подобно на скъпо на мен същество. От тази позиция не бих си позволил да я наранявам/замърсявам/унищожавам по никой неоправдан начин.
    Пак малко за икономическите и социални загуби от подобен живот в хармония. За въпроса – човешки животи vs. еко-система – това е сложен етичен проблем. Тук оставям настрана фактът, че замърсяването е нанесло повече вреди, отколкото ползи на живите организми, не само физически, но и психологични. Но дори и там където ‘цивилизацията’ помага за подобряването на качеството на живот, мисля, че това по определение не би трябвало да е за сметка на жизнената среда. Ние малко по малко сме се превърнали във врагове на земята, върху която съществуваме. Което е проява на непростима липса на интелект, малко като при глупакът, режещ клона, върху който седи в опитите си да го направи по-удобен и безопасен. А колкото до скъпата екология – c’mon, нали ако купуваме нещо за дома си гледаме да е най-доброто, дори това да ни струва по-скъпо! Защо не гледаме така и на ‘общия’ ни дом??

  14. illa Says:

    Няма как проблемът да бъде отречен. Самият факт, че е в центъра на поста, е свидетелство за това, че не е нещо, което може да бъде пренебрегнато.
    Впрочем, гледам на блога си като на калейдоскоп или нещо такова. Зависи кой и от какъв ъгъл ще погледне, нямам желание да убеждавам никого в нищо и даже се радвам, ако някой тръгне да ме оспорва. И с този ти коментар обаче съм съвсем съгласна, няма да излезе спор 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: