За свободата, словото и още нещо

29 ноември 2006

Моля ви да прочетете Конституцията на РБ. И да ми кажете дали там някъде се казва нещо за свобода на словото.

Няма ли?

Защото аз видях само, че се говори за свобода на мисълта. Която се изразява чрез слово.

Но мисълта може да се изрази с разни слова. Можеш да кажеш, че нещо не ти харесва точно с тези думи: „не ми харесва“. Но можеш и по-хард. Кои думички са защитени конституционно? (Намеквам за един коментар към статия в „Дневник“, който си служеше с неприемлива лексика, но въпреки намесата ми не беше премахнат. Защо?)

На всичкото отгоре Конституцията на РБ не защищава не само определени думи, но и изрично посочени в нея мисли. Ако са обективирани, разбира се. Ако си стоят в главата на някого без да се обективират, това не е проблем на правото пък било то и конституционно.

Та. Замислил се някой по въпроса „кога поумняват жените“. Ами отговорът е очевиден: точно тогава, когато е мъжете. Няма да кажа какво си мисля за хората, които се съмняват 🙂

Но. Сайтовете на вестници са си част от вестниците. И трябва да се грижат не само да се защищават от спам, но и от несанкционирани от законодателя думи.

8 Коментари “За свободата, словото и още нещо”

  1. asktisho Says:

    Умни хора са писали Конституцията или, казано още по-т-чно, умно са превеждали от Белгийския основен закон. В правото няма място за двусмислици. Могат да разрешат свобода на словото – да пишеш и публикуваш, но в същото време могат да ти кажат кои мисли можеш да изразяваш в писмен вид и кои – не. Ето защо Конституцията ти дава свобода на мисълта, която да изразяваш чрез словото. Всъщност ти точно това и правиш с този блог. Няма празно.

  2. illa Says:

    Точно така. И мисълта, изразена чрез този пост, е за необходимостта от цензуриране на думи, противоречащи на добрите нрави. Тъкмо защото мисълта може да бъде изразена с различни думи, изискването за по-голяма самодисциплина при формулиране на мисълта не нарушава нито Конституцията, нито правото на изразяване.

  3. Marfa Says:

    Хммм, тя мисълта може не само със слова да се изрази, с действия също може. Е какво излиза? Че аз, ако си помисля нещо не особено миролюбиво спрямо някой, дето ме нерви, мога да отида и да му разбия главата? И се получава парадокс – хем имам свобода на мисълта (и аз свободно си я изразявам), хем може да ме опандизят за противообществена проява… Бе да сме живи и здрави, туй викам аз! 😉

  4. illa Says:

    А! Те мислите са си мисли, думите са си думи и действията са си действия. Правото не признава метафори. И не признава действия вместо думи (освен в точно определени случаи като ги нарича конклудентни действия, които идват да кажат, че извършилото ги лице ги е извършило, защото мълчаливо се е съгласило с нещо си и да не беше се съгласило, не би ги извършило 🙂 ).
    Но мисълта е свободна докато си стои кротко в главата; думите, с които я изразяваме, подлежат на редакция и на определени ограничения; действията се наказват, ако минават очертаните граници – в случая, чуждата глава. Няма парадокс 🙂

  5. Орлин Says:

    „Правото не признава метафори.“
    Има ли по-голяма метафора от „Бащата е, когото бракът сочи“? 🙂
    Ако има по-големи от фикциите – здраве му кажи, тогава :).

  6. illa Says:

    Хе-хе 🙂
    Ама ги нарича фикции, не метафори 🙂
    Ако подходя малко по-сериозно към темата, ще трябва да кажа, че при фикциите няма такава свобода на тълкуването, каквато е желателна що се отнася до литературните обрати на речта. Т.е. „баща на конституцията“ е метафора, а „бащата е, когото бракът сочи“ – фикция, която подлежи на оспорване и тя – тази фикция, както и оспорването й, имат съвсем определени последици, каквито не следват от метафората 🙂
    Не ли?

  7. Орлин Says:

    Лично аз, ако бях на мястото на този, който напира да обори една презумпция за бащинство, щях денонощно да ходя ярко изчервен, тъй като това е по-лошо и от да ме загащи на „местопрестъплението“ този, „когото бракът сочи“ :).
    Още един ярък пример, че законите почиват върху разбирането на някакъв безнадеждно остарял патриархален морал, който отдавна е невъзстановимо строшен на безброй парченца.
    Ако оставим настрана фриволния, неразбираем за „външните“, юридически хумор, има аналогия между този забавен пример и въпроса за юридическите права и свободи, който повдигаш.
    Никой закон, пък бил той и гръмко наречен „конституция“, не е по-силен и не може да замести морала. Колкото и да се напъва (примерно, да предвижда по 10 тояги на голо, на мегдана, за всеки, който счете, че сферата на „неговите права“ няма стълкновителна граница с чуждите такива).
    Моят нарицателен 🙂 „правен нихилизъм“ ми диктува, че има неразрешима колизия между моите разбирания за предели на чуждите права, и чуждото разбиране за неограниченото им употребяване.
    Но? Така се получава, когато хората се събират със сметани, захар и други продукти, не от своя си слой на тортата :). В крайна сметка, неотдавна някой зададе структуроопределяшия въпрос „какво правя аз тук?!“, който прозвуча точно като „глас в пустиня“ :). Има връзка между двата казуса, стори ми се.

  8. illa Says:

    🙂 За връзката между двата казуса: понякога ми се струва, че страдам от синдрома на Витгенщайн 🙂 Ама тъй като гледам да не забравям, че съм далеч от Витгенщайн, просто приемам нещата като даденост 🙂
    Проблемът с морала… Казвала съм и друг път, моралът ми изглежда нещо много хлъзгаво, неопределено, неопределимо и твърде много зависещо от гледната точка. Законът не може да замести морала, както и обратното. Би трябвало да се допълват, чини ми се. Особено по отношение на пределите на собствените права и стълкновителните им зони с чуждите. Съмнително ми се вижда, както от морална, така и от законова гледна точка, да твърдиш, че имаш правото, примерно, шумно да коментираш филма в киносалона (или пък да разказваш клюки за съседката си така, че целият автобус иска-не иска да слуша 🙂 ); да използваш пиперлии изрази в присъствие на хора, за които е обида да ги чуват; да тровиш околните с дима от цигарите си и т.н.
    Точно за това беше постът ми.
    P.S. Пък можем да поспорим и за презумпцията за бащинство дали е чак толкова излишна, ама не тук, ако искаш 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: