Страничен ефект

23 октомври 2006

Един от изводите, за който дават аргумент резултатите от първия тур:

– не бива да се увеличават правомощията на президента
и
– изборът му трябва да е пряк, за да се запази възможността президентът и парламентарното мнозинство да са от различни политически сили.

Powered by Qumana

6 Коментари “Страничен ефект”

  1. Eneya Says:

    Мдаааа, много ми харесват подобни изказвания. А още повече ме кефят оглушителните, съгласяващи се с тези мъдри мисли кряскащи индивиди.
    Кога ще дойде моментът, в който тълпата няма да е нещо, с коефициент на интелигентност на мокър вестник, а ще слушат наистина?

  2. illa Says:

    Eneya, за съжаление това е положението ))
    И за още по-голямо съжаление, едва ли някога ще се промени.

  3. Eneya Says:

    Мм, в такъв случай да легнем и да умрем, а?
    Мисля, че нещата могат да се развиват в някаква посока, просто защото няма нищо статично във Вселената. А колкото и да не ни се вярва, ние също сме част от нея 😉
    Пък и скоро ще станем част от Европа (и може би там и този път) поне ще тръгнат в някаква посока.
    Като се замисля колко ни е младо обществото, се изненадвам, че сме чак тук…

  4. illa Says:

    Не-не, няма да ляаме и да мрем 🙂
    Напротив, трябва да си вървим по пътя даже при положение, че някои хора са с „коефициент на интелигентност на мокър вестник“ 🙂
    И аз се надявам на по-добро и на по-добра посока след Нова година. Права си за младостта на обществото ни, така е.

  5. Eneya Says:

    Аз гледам на нещата по този начин:
    Преди се налагахме по главите с камъни и нени пукаше за никой и за нищо, защото можехме да правим ограничени вреди на света.
    Сега се налагаме с високотехнологични камъни и започна да ни пука за света, защото можем да го изгърмим.
    ?
    Иначе… гледала ли си Do the evolution?
    Ако не, ето линк-> {url=http://eneya.wordpress.com/2006/10/27/do-the-evolution/]цък[/url]

  6. illa Says:

    Тая тема за взаимоотношенията между изкуството и насилието е много интересна. Има един такъв (може би странен, може би не) феномен – през 80-те изкуството се бунтуваше против насилието, през 90-те насилието бе естетизирано. Не вазхвалявано, но естетизирано. Мисля, че сега изкуството е малко объркано по въпроса, май не знае какво да каже…
    Като казвам „изкуството“, имам предвид не съвсем точно това, нали 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: