Без заглавие

19 октомври 2006

Няма заглавие, защото не знам как да определя тази новина. Блоговете в LiveJournal, водени на кирилица, минават под руска юрисдикция. Новосъздадената компания SUP e купила руския сегмент от SixApart (които пък наскоро купиха LiveJournal). Покрай руския сегмент – и всичко що е на кирилица. Обяснението е, че така за нас щели да станат достъпни услуги, които се предлагали само на американците – като постване чрез SMS и други такива. Много интересно, как ще стане това за българи, сърби и монголци. Впрочем същото важи и за украинците, и за рускоговорящите от Прибалтика…

От доста време се говори, че SUP имат подобни планове. Преди няколко дни се разбра, че са купили сайта ljplus.ru, който е нещо като помощна услуга за рускоезичните блогъри. Но вчера стана ясно: купили са цялата база данни на кирилица. С все личните данни. И обещали да не ги предоставят на съответните служби. Е, като как ще стане това, щом руските закони ги задължават да ги предоставят. Както и да е.

Аз изтрих блога си в LiveJournal и го прехвърлих в Blogger.

Powered by Qumana

8 Коментари “Без заглавие”


  1. Мамут почитает дневники
    „Один из крупнейших предпринимателей России Александр Мамут решил вложить деньги в блогосферу.“
    http://www.vz.ru/print.html?id=51291

  2. illa Says:

    Да, тогава се предполагаше, че ще купи LiveInternet, тъй като малко преди това мениджърите на този сайт бяха обявили, че водят преговори за продажба.


  3. Не виждам какъв е проблема? Софтуерът, който движи LJ си остава свободен софтуер, за разлика от Blogger, така че си жертвала свободата си заради някакви предразсъдъци (това си е мое мнение, разбира се, не е моя работа къде ти е блога).

    Личните данни (да не се бърка със свободата) са само твои, когато са на машина под твой контрол, и то шифрирани. Всичко друго е просто пародия.

  4. illa Says:

    Ами виж, мен свободата на софтуера на LJ не ме топли, защото нищо не разбирам от софтуер и не мога да се възползвам от тази свобода. Аз съм за това тази свобода да я има, защото не всички са като мен. Но аз не знам какво да я правя.
    Колкото до другата свобода – да избирам на кого да предоставям личните си данни и на кого не, виж, тази свобода знам какво да я правя и ми е скъпа. Но, може би, за теб тя пък няма кой знае какво значение.
    Жалко, разбира се. На мен LJ ми харесваше (не заради софтуера 🙂 ), но подозирам, че нещата там ще се развиват в посока, която не ми харесва. Още преди време имаше предположения, че това не е любимото дете на SixApart и ще бъде пожертвано заради VOX. Тази продажба сякаш го потвърждава. За съжаление.


  5. Свободата на софтуера е за потребителите, не само за програмистите. От тази свобода могат да се възползват абсолютно всички, които работят с компютър (дори и тези, които приравняват работата с компютър с беленето на картофи). Специално за случая с LJ тя няма толкова голямо практическо значение, колкото етично. Освен ако не си пускаш собствен LJ сървър, няма видима практическа полза от това, че софтуера е свободен. Все пак бих предпочел моите мисли да бъдат обработвани от свободен софтуер, не от черна кутия. Собственическият софтуер е неетичен и асоциален, затова трябва да го отхвърляме, а не да се оправдаваме, че „не ни засяга“.

    Другата свобода, за която говориш, ми е малко трудно да я възприема. По принцип „лични данни“ и „блог“ малко си противеоречат. Ако човек иска да разполага напълно с личните си мисли, той просто не блогва. Ако мислиш, че в Blogger „данните“ ти ще са по-защитени, живееш в голяма заблуда.

  6. illa Says:

    С първия абзац съм напълно съгласна. Точно такава е и моята логика. Просто за конкретния случай имам малко по-различни приоритети – ако трябва да избирам между едната и другата свобода.
    Но покрай нашия разговор се сетих, че има и други платформи, основани на същия софтуер. Може би той не е толкова развит с оглед удобството на потребителя, но би бил удачна алтернатива в случая.
    И си прав за личните мисли и блогинга, и не си прав. То е ясно, че данните се използват. Въпросът е с каква цел. Някои цели мога да преглътна, други – не.


  7. „Някои цели мога да преглътна, други – не“

    Изглежда не разбирам за какво става въпрос. Независимо дали ползваш свободна услуга (като LJ), собственическа такава (като Blogger) или напълно контролирано от теб решение, базирано на свободен софтуер (като собствена машина с GNU/Линукс+Apache+WordPress например, варианти много), нямаш (почти) никакъв контрол над това, което пишеш, понеже това е публична информация. Кой как ще я използва, било то законно или незаконно, е много сложен въпрос и най-важното – процес, който (обикновен) човек не е способен да контролира.

    Това, което правят някои компании с личните данни, които не са публични, е смущаващо (меко казано) – напр. пощата и всички данни, достъпни на Google чрез техните услуги. Дори и да нямаш акаунт там (lucky me), пак правят т.нар. „profiling“ чрез собственическата им уеб-търсачка. Този проблем го виждат сравнително малко хора и срещу това трябва да се борим, но той няма почти нищо общо със случая (или с каквато и да е публична услуга, платена или безплатна, базирана на свободен софтуер).

    В случая, обаче, наистина не мога да разбера какъв е проблема. Данните във всеки блог (с малки изключения [1]) са публично достъпни и всеки би могъл да злоупотреби с тях. Да не би да имаш предвид, че компанията, която оперира LJ.com би могла да ги предоставя в удобен за обработване формат, например база от данни или нещо подобно?

    [1] LJ има възможност за „private posts“, които са достъпни само за определен кръг хора. Не съм забелязал много хора да се възползват от тази „функционалност“.

  8. illa Says:

    Да не би да имаш предвид, че компанията, която оперира LJ.com би могла да ги предоставя в удобен за обработване формат, например база от данни или нещо подобно?

    Да, за съжаление имам предвид нещо подобно. Макар да се споменава, че данни няма да бъдат прехвърляни на друг сървър, но мисля, че при даване на достъп до тях източването е възможно технически.
    А тия неща са регламентирани законово – предоставянето на лични данни в подобни случаи е доброволно, но това не освобождава от отговорност този, който ги събира. Притежателят на бази данни с лични данни нямат право да ги предоставят другиму. Постовете в блога ми може да са общодостъпни, но ако съм изключила функциите в профила ми да се показва пол, възраст, местоположение, не е редно тия данни да се предоставят на трето лице без мое съгласие.
    Не знам дали обясних?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: