Акунин и Церетели

8 октомври 2006

Тия дни в блога на Марат Гелман – известен руски галерист, ми се мярна изречение, излъчващо неприкрита радост, че най-после грузинецът Церетели ще бъде махнат от Москва. Някои от творбите на скулптора съм виждала само на любителски снимки, не знам защо предизвиква такова неприемане дори сред прочутата руска интелигенция. Не мисля, че инженерното образование на Гелман има нещо общо с оценката му за естетическите качества на произведенията. Допускам, че мотивите са финансово-социални, но това е съвсем различна тема.

Сега Гелман има друго виждане по въпроса. Заявява, че оттегля думите си, тъй като проблемът е добил инакви измерения. В коментара си един от приятелите му дава линк към статия относно данъчната проверка на Академията, ръководена от Зураб Церетели.

По случайност данъчна проверка е започнала и в издателството, на което се е доверил Борис Акунин (псевдоним на япониста Григорий Чхартишвили, използван при публикуването на криминалните му романи). BBC излъчи интервю със самия писател, в коeто той разказва, как случайно данъчните власти проверяват издателството само по отношение на договорите, сключени с Акунин.

Журналист от радио „Ехото на Москва“ пише в блога си, че колеги от „една телевизия“ му разказали за материал, съдържащ признанието на работещ в московско училище за акцията по съставяне на списъци с данни на децата с грузински фамилии, които се изпращат в милицията (sic!). Материалът не е излъчен.

Пак чрез блогове се разпространява обръщението на известната писателка Людмила Улицкая по този повод:

„Скъпи грузински приятели! Не ви назовавам поименно, но се обръщам и към вас, и към вашите приятели, които не познавам. Много ни е срам за това, което става сега в Русия. Срам ни е за нашите големи началници и за по-дребните началници, и за цялата глутница подчинени им безгласни статисти, които проверяват фамилиите на децата в училищата, провеждат избирателно, по заповед, данъчни и прочие проверки на грузинци, които от десетилетия живеят в Москва, лишават ги от възможност за общуване, възможност да помагат – ние прекрасно знаем колко трудно живее Тбилиси през последните години и колко е важна за оцеляването тази помощ от близките и приятелите, живеещи извън Грузия.
Надяваме се, че това помрачение ще отмине и ние ще можем пак да разговаряме на обща маса, с грузинско вино и руска водка, с предишната топлота и разбиране.
Мракобесниците идват и си отиват, а културното пространство, в което ние толкова години си взаимодействахме плодотворно, ще остане.
С любов и уважение, Людмила Улицкая“

Powered by Qumana

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: