Цензурата

27 септември 2006

В САЩ свободата на словото е конституционно защитена. Но законодателството не възпрепятства протестите на гражданите против разпространяването на книги, които имат „оскърбително“ или „провокационно“ съдържание. Най-вече това се отнася до правото на възрастните да не допускат до децата опасни идеи или вредна информация. Затова инициатори на 60% от акциите, целящи забрана на една или друга книга, са ставали родителите. Властта е инициирала 9% от случаите.

През 1992 г. излиза книгата на Нат Хентоф „Свобода на словото за мен, но не за теб: Как американските леви и десни безжалостно се цензурират едни други“ (Nat Hentoff. Free Speech for Me-But Not for Thee: How the American Left and Right Relentlessly Censor Each Other). В нея юристът анализира историята на подобни акции и стига до извода, че атаките се организират от най-различни групи, при което една и съща книга може да предизвика недоволство по коренно противоположни причини. Според него, цензурирането е човешки инстинкт, по-силен дори от сексуалния.

Изследователският център Banned Books Resource Guide публикува списък на шедьоври, които са били забранявани:

„Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек – забранен през 1939 г. заради използването на „вулгаризми“. През 1953 г. подобна забрана е въведена в Ирландия, а през 1982 г. – в канадския град Морис. През 1972 г. няколко турски книгоиздатели били съдени за публикуването на „вредни книги“ в това число „Гроздовете на гнева“.

„За мишките и хората“ на Джон Стайнбек – забранена в Ирландия през 1953 г., в някои американски градове в периода 1974- 1980 г. За последен път е предприет опит да се забрани през 2004 г. заради расизъм, култивиране на „антибизнес настроения“, използване на нецензурни изрази, порнография и изкривяване на действителността.

„Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли – през 70-те-90-те години е забранен в 15 училищни окръга на САЩ заради това, че „нанася психологически вреди върху позитивния интеграционен процес“ (например, използва се думата „nigger“). В повечето случаи забраната е инициирана от организации на афроамериканци.

„Улис“ на Джеймс Джойс – романът е изгорен публично в САЩ през 1918 г., Ирландия през 1922 г., Канада през 1922 г., Англия през 1923 г. През 1929 г. е забранен в Англия.

„Лолита“ на Владимир Набоков – забранен във Франция в периода 1956 -1959 г., в Англия 1955 – 1959 г., Аржентина през 1959 г., Нова Зеландия през 1960 г. и ЮАР 1974 – 1982 г.

„Параграф 22“ на Джоузеф Хелър – забранен в Стронгсвил (Охайо) през 1972 г. и в три училищни окръга на САЩ през 70-те години заради използване на дума-синоним на „проститутка“.

„Сбогом на оръжията“ на Ърнест Хемингуей – през 1933 г. е изгорен на аутодафе в Германия. Забранен в Бостън (САЩ) през 1929 г., в Италия през 1929 г., Ирландия през 1939 г.. През 1980 г. има опит да се забрани в един от училищните окръзи на Ню Йорк заради сексуално съдържание. (Забранявани са и „Фиеста“, „За кого бие камбаната“).

И т.н., и т.н.

Powered by Qumana

5 Коментари “Цензурата”

  1. Mira Says:

    Улис?!? Ulysses на английски, Одисей на български…
    The name has several variants: Olysseus (Ὀλυσσεύς), Oulixeus (Οὐλιξεύς), Oulixes (Οὐλίξης), and he was known as Ulysses or Ulixes in Roman mythology. His name means „son of pain“ according to Homer, or perhaps more likely, it comes from the Greek οδηγός: odēgós, „a guide; the one showing the way“. (цитат от Уикипедия)…Добре е човек да почете преди да седне да пише или превежда;-)

  2. illa Says:

    ОК. Знам, че на български го превеждат като Одисей, за да го свържат с гръцкия мит. Но дали Джойсовият Улис е същият Одисей?
    Преводът е и тълкуване, мисля.

  3. Мира Says:

    Е, мисля, че тълкуването го е направил който трябва, в т.ч. и Иглика Василева, която със сигурност е по-голям авторитет и от двамата пишещи тук. 🙂 Романът Ulysses беше популярен с бг заглавие „Одисей“ още много преди да бъде преведен, тъй като съдържа достатъчно алюзии именно към древногръцкият мит и това е recognized от литературната критика в световен мащаб. Преводът, освен тълкуване, е преди всичко и уважение към литературата.

  4. illa Says:

    Така. Стигаме до въпроса за първичното – кокошката или яйцето? 🙂
    Имам навик да се възползвам от собствените си тълкувания, защото само те ми вършат работа 🙂
    Със сигурност, Иглика Василева е много по-голям авторитет от мен. Никакъв спор!
    Но.
    Това, че в България е бил известен като „Одисей“ нищо не значи. Защото в Русия пък е известен като „Улис“ най-късно от 1925 г., т.е. само четири години след като е завършен, ако не се лъжа.
    А „литературната критика в световен мащаб“ е отбелязала, че паралелите с Омировата творба не са буквални. Даже само заради това, че единият Одисей си има ясна цел, към която се стреми, а другият блуждае по улиците…и т.н. Изборът на превод на заглавието е обусловен от избора на акцента.
    Както и да е. Исках да кажа, че литературата затова е литература, а не катехизис – защото разнопосочното тълкуване не само не е забранено, а даже е препоръчително 🙂

  5. illa Says:

    ОК.
    За да няма недоразумения. Ако тръгнех да го превеждам, щях да избера „Одисей“. Еднозначно.
    Но в блога си мога да си позволя да взема предвид само собственото си виждане 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: