Религиозността

20 септември 2006

Този проблем напоследяк се оказва в центъра на вниманието на много изследователи. Което не е странно. Странни ми изглеждат резултатите от поредното проучване. Оказва се, че хората в България са по-религиозни от тия в Русия, например. А гърците са по-малко религиозни от монголците. Каква е основната религия в Монголия, знае ли някой?

Най-нерелигиозни били шведите. Японците били на пето място по нерелигиозност. Чудя се, как ли са ги питали. Японците, имам предвид. Дали вярват в Бог? Естествено, че не. Те вярват в много богове (децата учат, че историята на японските острови е започвнала от това, че един от боговете хвърлил копие, то се забило в океана и се появил Големият остров. А другите острови пък са родени от богиня). Та не вярват в един бог. И ето ти на! – не били религиозни…

Powered by Qumana

4 Коментари “Религиозността”

  1. ahimon Says:

    Според мен изследването е предубедено. Бас ловя, че изследователите са атеисти – много ясно, че ще получат посочените в заключението резултати (че страните с висок „бал“ по атеизъм са били по-добре, по-спокойни, по-здрави и по-умни). Попадал съм на точно обратните изводи от психологически изследвания върху връзките между духовността и чувството на благополучие. Така че – truth is in the eye of the beholder. Докато не се научат да отчитат своята изначална позиция по изследвания въпрос, учените винаги ще получават изкривени проекции за резултати. Дори физиците вече отчитат вярванията си за същността на Вселената като фактор при изследване на физическите явления(!) Но психолозите и социолозите скоро няма да се отърват от комплексите се, че изследват невидими и многозначни явления, и ще продължат да правят прибързани и незрели „изводи“, вместо да признават честно ограниченията пред методите си и да се крият зад „безпристрастната“ маска на науката от миналия век.
    Резултатите на това изследване според мен са манипулация или ако са точни, заключенията са половинчати. Все пак в страните с висок атеизъм, описани като социален рай от изследователите, сигурно поне една трета от хората не могат да станат от леглото без антидепресанти. Друга една трета са яко в консуматорския трип, на тях друго не им трябва, освен ново телефонче, дрехи, секс и евентуално дрога (аз мисля, че и наркотиците също са заместител на духовни изживявания). Пък и самоубийствата са доста, специално в скандинавските страни и Япония, поне това е признато в статията.
    За да съм точен в мнението си, трябва да спомена – лично аз съм привърженик на идеята, че духовните търсения могат само да обогатят живота и да го направят по-пълноценен. За това не съм съгласен с изводите на това изследване. Все пак отново зависи от това какво разбираме под религиозност, както ти пишеш тук. Ако под вяра в Бог изследователите имат предвид фанатизъм и догматичност, тогава съм „за“ изводите от проучването.

  2. illa Says:

    Относно изследването и резултатите му, съм напълно съгласна. Струва ми се, методиката не е съвсем точна.
    Соред друго изследване, за което писах в предишния си пост, САЩ са една от най-религиозните страни в света. Което не им пречи да бъдат типично консуматорско общество. Не знам, дали ще се съгласиш с такава връзка между явленията. Изобщо не искам да кажа, че тя (връзката) е закономерна. Просто защото аз съм атеистка, но също си имам своите духовни търсения (само дето не намирам, че духовното и религиозното са синоними).
    Между другото, казват, че японското общество е много религиозно. На всичкото отгоре там будизмът не е влязъл в противоречие с шинтоизма. Така че всички се покланят на шинтоистките богове. Не мога да си обясня как са правили проучването, та да ги изкарат нерелигиозни. Самоубийствата там не са забранени от религията. Така че броят им (на самоубийствата там) не се дължи на атеистични настроения. Даже напротив.

  3. ahimon Says:

    Методиката сама по себе си не ме притеснява, сигурно е някаква социологическа анкета. Може и да е точна, не знам. Под „непризнаване на ограниченията на научните методи“ в първия си коментар имах предвид детинския начин, по който суровите данни понякога се интерпретират. Според мен не може да се правят такива генерализации (като тези в това изследване) на базата на някаква си анкета. Пак подчертавам – тези изводи са самопотвърдилите се предубеждения на изследователите. Например аз ако бях правил такова изследване, сигурно щях така да селектирам (съзнателно или подсъзнателно) информацията от същата тази анкета, че да мога ведро да обявя в научните среди колко е добре за хората да вярват в Бог. Но щях да спомена предварителната си позиция по въпроса, за да може хората да се съгласят или да не се съгласят с мен. „Обективните резултати“ са мит, няма такова нещо. На това се издразних – как се публикуват субективни мнения като абсолютни истини от позицията на „последната дума на науката“. И това се прави постоянно, някой учен има определена позиция по даден въпрос и много удобно резултатите от изследванията му потвърждават предразсъдъците му. А хората им вярват, особено за нещата, за които не са много сигурни. Ако Хитлер беше победил, сега щяхме да изучаваме доказателства в подкрепата на теорията за превъзходството на едни раси над други в час по биология.
    Не може с такава лекота да се обвързват такива сложни явления като „атеизъм“ и „благополучие“ само защото на някой му се е привидяла връзка между тях. Има толкова много други фактори и при двете, да не говорим, че аз може и да имам съвсем друг критерии за благополучие и духовност. Да бяха публикували само данните от анкетата без да правят гръмки изводи и да оставят интерпретацията на всеки от нас… Или за времето, когато науката стане по-рафинирана и отчитаща субективния фактор при изследванията.
    За японските духовни системи не мога да кажа много, от интереса ми към дзен да е останало най-много някакво естетическо чувство. Мисля, че за европейците дълбокото навлизане в японския будизъм е възможно само с учител. За мен идеята за някакъв източник на най-доброто и съвършеното в нас, която може да се нарече Бог, се е доказала, че работи. Но всъщност няма значение каква точно духовна система следваме, важното е тя да е лично преживяна и да носи повече позитивни промени, отколкото негативни. Не мисля, че учените, написали тази статия, са имали задълбочени собствени търсения дали религията е ОК или не е ОК. Така че ми стана обидно да твърдят нещо относно другите хора, за което дори нямат личен опит.
    religion – идва от religare – означава „да се свържеш отново“. Интересно как точно чувството за общност с всички живи същества би довела до по-висок процент на убийствата?! Ако бяха написали – религията във формалната й, догматична, политическа и фанатична форма, тогава може би щях да се съглася. Но авторите на публикацията дори не са си направили труда да разграничат различните форми и нюанси на религиозното чувство, а са сложили всичко под един знаменател. Много не-научно.

  4. illa Says:

    Единственото, което мога да нарека възражение е, че методиката се определя от предубежденията 🙂
    С всичко останало съм съгласна. Просто нямам какво да добавя. Моите мисли бяха в същото направление като прочетох въпросната публикация.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: