Да се смееш ли, да плачеш ли

17 юли 2006

Имахме малък спор с Григор относно една руска история. Аз не съм убедена в достоверността на разказаното в статията, към която отпраща Григор. Защото:
1) Претенцията ми изглежда толкова глупава, че чак нереална;
2) Нямам вяра на източника на информация. Прилича ми повече на рекламна тактика, отколкото на каквото и да било друго.
Което, разбира се, не означава, че Григор не е прав. Просто на мен все ми се иска да има повечко здрав разум и такива случки да не се случват.
Далеч по-логични ми изглеждат действията на Blogger.com като са "затворили" блог, публикувал превод на роман от Милан Кундера. Тази история на мен ми е далеч по-интересна. Авторът на блога сам е превел "Идентичност" на чешки, хоствал е PDF файла на руски сървър, дал в блога си линк към въпросния файл, но при това е публикувал, ако не целия, то значителна част от превода си. Представители на Кундера са поискали текстът да бъде изтрит, тъй като преводът е правен без разрешението на писателя. Както забелязва един от читателите на Google Blogoscoped, парадоксалното е, че блогът е ликвидиран, но търсачката Google продължава да показва линк към файла на руския сървър.
Не по-малко е интересен друг аспект на въпросния казус. Авторът на превода не е ли в случая с нарушени авторски права? Отказано му е правото да разпространява собственото си произведение. Или, понеже преводът е правен без разрешение, той си няма автор? Не звучи добре от гледна точка на здравия разум. Но ето че (пак) руски пример – точно такива са били твърденията на ответника в процеса за неразрешено публикуване на преводи на сайта km.ru (е-библиотека с платен достъп!). Пикантното е, че самата администрация на сайта спечели няколко дела срещу други (безплатни!) е-библиотеки, които са поместили произведения на съвременни руски автори без писмен(!) договор. Всеобща радост заради възтържествувалата справедливост от типа "който копае гроб другиму…" [Update: И други се сетили за тази поговорка – статия с подробности по случая]
Ако информацията, разбира се, е вярна.
И последният куриоз. От "Труд" казали, че публикациите в блоговете не са защитени от закона за авторското право. Ама не от нашия "Труд", а от руския. Понеже си харесали един текст и го припознали за свой. Развитието на тази история напомня нещо… déjà vu?
Ако нещата са такива, каквито са описани от потърпевшите.
"Ако е вярно". Надявам се, че повтарянето не е останало незабелязано. Stephen Baker пише в BusinessWeek Online, че блогосферата не заслужава доверие. Отделни блогъри са си заслужили доверието, казва той. Но като цяло не може да се вярва на блоговете. И това е естествено – всеки има право да изкаже мнение, да представи своето виждане. Не е редно да се търси достоверност във всяко изказване. Не всеки блог е информационно насочен. Смея да кажа, че повечето блогове не са информационно насочени, за да се изявяват спрямо тях претенции за достоверност. И това е една от причините, поради които се опасявам блогосферата да се обявява за масмедия в общоприетия смисъл. Но по този въпрос – друг път.
Пак да цитирам Stephen Baker: "Главното за света на блоговете е, че не е като библиотека или книжарница, той никога няма да се запълни. В него има място за всички. И дори само 1% от блоговете да си струва да бъдат четени, това вече е златна мина. (И можете да се обзаложите, че търговците и социолозите ще изцедят някаква интерпретационна ценност и от останалите 99%)". 

Powered by Qumana

5 Коментари “Да се смееш ли, да плачеш ли”

  1. Григор Says:

    Въпросът за доверието към блоговете е интересен.

    От една страна, точно така е – на блоговете не можеш да имаш доверие. От друга, обаче, можеш ли да го имаш на която и да е друга масмедия?… Точно както и с блоговете, отделни са заслужили доверие. Повечето просто изказват нечие виждане – било на журналиста, било на „патрона“ на медията.

    Същото в още по-голяма степен важи за историята – особено където е била достатъчно дълго време под контрола на авторитарни или тоталитарни правителства. И за биологията, впрочем – помните ли Лисенко? И за кибернетиката. И за още други науки…

    Всъщност, за всичко. Добре дошли в реалността.

  2. illa Says:

    По принцип е така, спор няма.
    Аз се замислих върху това, че докато за традиционната журналистика, а още повече за науката, се изисква да проверяват това, което съобщават -. мисля си, че за блоговете това изискване не е редно. В смисъл – ако иска блогърът, ще провери; ако не иска – няма. Не може да му с вмени в задължение, както е в другите случаи.
    И тогава се появява необходимостта читателят на блога сам да проверява. Това в някаква степен го кара да бъде по-активен, да мисли… – нещо, към което призоваваш и ти, не ли?

  3. orlin Says:

    The Smiths – «There is a Light that never goes out»
    Ето тази песен и нейният текст – двете заедно – са страхотни. Лично аз много я харесвам, да не кажа, че ми е една от любимите, макар и самостоятелният Мориси да ми е … ъъъ… по-скоро противопоказан; много странно :). А впрочем, всъщност – също рядък случай – харесвам не оригиналното, а друго изпълнение, но пък какво! 🙂
    Тя е една от въпросните, посочени в „руската история“, от началото.
    Просто нямаше как да не се зачудя и замисля – значи като себично, лично отношение (щом я харесвам – значи е по-„моя“ 🙂 – дали пък няма нещо вярно и правилно в такъв рикуест?
    За блоговете и авторските права – рискувам да помисля еретична мисъл, че колкото по-далече е моментът на изрична регламентация за това – толкова по-добре :).
    Толкова да ме мързи да обяснявам и „кредитирам“ 🙂 винаги тоновете снимки дето ръгам оттатък :).

  4. illa Says:

    Радвам се да те видя тук ))
    Между другото, мярна ми се някъде статия, в която също се изразяваше съмнение относно наличието на претенции за нарушаване на авторски права от страна на Минаев. Както и да е. Не е толкова важно.
    По отношение на блоговете и авторските права. Какво да ти кажа. Лошото е, че ако блогър си позволи да поства нещо без разрешение, рискува блогът му да бъде изтрит. Но ако журналист, особено в нашата част на Европа, си присвои текст от блог, то едва ли ще последва нещо.
    Специална регламентация спрямо блоговете едва ли е необходима. По-скоро нужно е да се даде някакво легално определение и на мен не ми се ще то е да по посока на обявяването им за масмедии.

  5. orlin Says:

    Ами – аз помислих-помислих (доста, де), пък реших, че съм … ъъъ? Поканен? Своеобразно :).
    Много е интересен този въпрос, който поставяш. Да бъдат признати и приравнени блоговете на информационно средство обаче – няма ли само, така – „класификационно“ значение (нещо, което отдавна „неформално“ е направено)? Не се сещам за някакви кой знае какви правни последици. Същата защита като журналистите – при обвинение в клевета? Май само това ми идва на ум.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: