По темата за интелектуализма

17 март 2006

Намерих в е-пощата си известие, че мой познат руски писател е поствал нещо ново в блога си. Позволявам си да преведа и публикувам тук част от текста.
(Признавам си, не поисках разрешение от автора, защото трябва да му напиша едно пространно обяснение относно причините още да не съм завършила превода на негов роман. Публично давам обет, че днес ще му пиша. Но точно в този момент нагласата ми да се оправдавам не е дошла до нужната кондиция. А нямам търпение да цитирам поста му):

„Esquire. Аутопсия на хватката
Купих си поредния брой на Еsquire с Джак Никилсън на корицата. На корицата обикновено се публикува „главния герой“ на броя – героя, който бива перставен в рубриката „Правилата на живота“. <…> Авторите на рубриката (тия, които отговарят за нея) изхождат от презумпцията за интересност на VIP-персоните: ако човек е постигнал нещо, значи има какво да каже на света. То си е така, но често такива персонажи имат свой собствен опит, който едва ли е приложим за другите. Заради това, всъщност, не обичам биографичните филми и биографиите – те не ми дават нищо, тъй като всеки човек си има своя тайна на съществуването, недостъпна за разбиране чрез външни прояви. Търсенията, мечтите, всичко това остава под черта, даже и когато човек говори за себе си чрез творчеството си, чрез цялата си дейност, има някакъв непреодолим разрив между външното и вътрешното. Като между два бряга без мост.
Симтоматично е, че на корицата на най-умното lifestyle списание се изнасят ликовете на артисти. Уморени от слънце и слава. Със следи от мъжка харизма и наличие на интелект. Ясно е, че корифеите могат да изиграят каквото си поискат. Няма значение, че актьорът по определение е същество „празно“ отвътре. И колкото по-добър актьор е, толкова по-малко трябва да е запълнен. Иначе няма да обхване материала. До зъбобол ме дразнят философските нотки в речите на, да речем, Смоктуновски или Глузски, който към края на живота си по странен начин се превърна едва ли не в символ на издържливостта на руската интелигенция. Както навремето Висоцки, забележителен актьор, изиграл „изразител на мненията“, и сега някой пореден благообразен старец се появява със съвети как да си подредим страната само въз основа на това, което е изиграл в киното или театъра.
<…> И тогава разбираме, че корицата на Esquire е ключ към разбирането на общата концепция на списанието. Което си е lifestyle списание, позиционирало се като нещо интелектуално. При това се вземат външни признаци на интелектуалността – достолепност, мъжественост, неприпряност (всички персонажи на корицата са хора на възраст, но атлетични). Младите хора, естествено, ще вземат пример от тях и подсъзнателно това ще им бъде ориентир. Независимо, че всички тези образи са „празни“, медийни съсиреци, лишени от съдържание. <…>“

Powered by Qumana

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: