Зелникът като път към свободата

16 януари 2006

Правила съм баница. С яйца, сирене и мляко. Но зелник не съм. Ще се възползвам от рецептата на Йовко Ламбрев. Наистина, добро подсказване.
Обаче какво общо има това със свободата? Мислите, че иронизирам идеята за зелника ли? Нищо подобно. Само провокирам публиката да си представи такава ситуация:

Не ти харесва нещо в политиката. Обаче има цензура. И трябва да използваш езопов език. И си пишеш рецепти за манджи. Като израз на несъгласие с правителството.

Е, не е точно така. В Китай не си разменят рецепти. Там пишат за купони. Кой знае дали е така. Но според западните анализатори, писането за купони остава най-разпространения начин за протест и отстояване на личните свободи в Поднебесната. И може и да е така. При положение, че затвориха блога на Сестра Лотос, защото била твърде секси (не си мислете, че се е опитвала да става модел на Playboy – просто хубаво момиче). И на всичкото отгоре от някаква фирма й предложили да стане лице на компанията. Как може! Ще го затворят блога, разбира се.

Сега хит е блогът на Party Girl. Както искате, така го разбирайте. „I am a dance girl, and I am a party member.“ На Компартията member, няма грешка. Така казва Mu Mu. На китайски, но ще ви дам линк, макар и недиректен. А не е директен, понеже и аз не знам китайски, та знам ли…

Та какво му е на зелника. Да имах продуктите под ръка, нямаше сега да къкри гювеч… Като се замисля – гювечът и зелникът май не си пречат, нали?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s