Illa’s Blog

“Жените - с восък, мъжете звън стоманен чуват.
Че само в битка ний познаваме съдбата,
за тях пък писано е тъй - смърт докле врачуват”.
(Осип Манделщам)

Дмитрий Воденников разказва, че Надежда Манделщам взимала на подбив поета - от него войн не ставало по никой начин, а той отвръщал: “Мълчи, ти нищо не разбираш”. Всъщност, съдбата на артиста е да гадае бъдещето - така изследователите разчитат стихотворението. Но Манделщам е познал буквално, смята Воденников - така си и умира Надежда Яковлевна: в опити да отгатне жив ли е още съпругът й, пратен в ГУЛАГ…
“Ти идваше при мен в съня ми и аз все те питах къде си, а ти не отговаряше <…>
Като се събудих, казах на Шура: Ося е умрял. Не знам, жив ли си, но от онзи ден изгубих следите ти. Не знам къде си. Ще ме чуеш ли. Знаеш ли колко те обичам. Не успях да ти го кажа, колко те обичам. Не съумявам да го кажа и сега. Само ти говоря: на теб, на теб… Ти винаги си с мен, а аз бях дива и зла, която никога не можеше да просто да си поплаче, - аз плача, плача, плача.
Това съм аз - Надя. Къде си ти?”
“Писмо до мъртвец”, казва Воденников. “Вярвате ли в призраци?”, пита Стивън Гимбъл. Като се публикуват писма на починали, не нарушава ли това правилата за оповестяване на лични данни? (Ефи Джонс има предвид Кърт Кобейн.) Добър въпрос, съгласява се Гимбъл. Но можем ли да моделираме образа си пред бъдещите поколения като контролираме дори след смъртта си обнародването на писма, дневници и други материали, чиито автори сме самите ние?
Хубав въпрос.

Technorati : Kurt Cobain, Mandelstam, poetry, privacy

Чакали-недочакали да се спомине - и хоп, търг в Christie’s. Как да изпуснат момента - класик, белким, без съмнение вече (откъм края на октомври), време е цените да скочат. Частната му колекция (над 50 работи на Лусиан Фройд, Дейвид Хокни, Франк Ауербах, самия Китай) се оценява на повече от 3 млн. паунда. Който има пари, да знае - март и юни са следващите тръжни сесии. Не мисля, че “If not, not” (ако не се лъжа, собственост е на Шотландската национална галерия на модерното изкуство в Единбург) ще участва в наддаването, но пък “Пушещата Маринка” тръгва от някакви си £70,000-100,000.
“Когато Чужденецът каже: “Какъв е смисълът на този град? Защо сте струпани така, защото се обичате ли?” Какво ще отговорите? Живеем всички заедно, за да печелиме пари един от друг” или “това е общност”. И Чужденецът ще си тръгне да се върне във пустинята.” (Т. Елиът)
Не знам дали точно тези думи, но цитат от Елиът е вписан в единия ъгъл на “Ако не, не”. “Зашифровани” са послания на Джоузеф Конрад (”Сърцето на мрака”), както и мисли на Уинстън Чърчил. Визуално присъства самият автор, разрушен бюст на Матис… Витгенщайн тук го няма. Той е удостоен със самостоятелен портрет. Аз бих си купила този портрет или “Давид” (King David After MB), или “Вагнер”, или “Мойсей срещу Фройд”, или автопортрета “RBK, Аged 73″… Днес имам личен празник, та да сте наясно с какво бихте ме зарадвали

Роуън Аткинсън има по-празник от мен - днес навършва 53, но ми се струва, че него друго би го зарадвало. Сакън, да не му подарите “Порше”! Ще го обидите човека. Не че има нещо против марката. Просто не му допадат хората, които харесват колата, това е. Въпрос на принцип. Склонна съм да се съглася с него. По същите причини никога не бих си купила “Енцо”, даже състоянието ми да се закръгляше на около 100 млн паунда като неговото (на Мистър Бийн, нали) ))

Technorati : Christie’s, R.B. Kitaj

“Тварь ли я дрожащая или право имею…”, казва Разколников в романа на Достоевски “Престъпление и наказание”. Надявам се, всеки може да си преведе фразата буквално.
И какво ще разбере? “Трепереща твар” и т.н. Питайте Google: за “трепереща твар ли съм или имам право” ще ви даде 3 отговора; за “тварь ли я/ты дрожащая или право имею/имеешь” - 55 600. Знаете ли защо е тази поразителна разлика? Защото фразата е ключова за образа на Разколников, тя го дефинира. Защото Достоевски е вярвал, че вярата в бога и още повече - страхът от него, са опората на света. Вярвал е, че няма друг стожер на морала. Вярвал е, че единственото друго (освен Бога), към което се стреми човек, е властта, а тя се изразява във възможността да убиваш. За Достоевски, заради биографията му, властта се е асоциирала само с правото да убиваш. И човек, отстояващ правата си, не прави друго, освен да иска власт. Т.е. правото да докажеш себе си чрез убийство.
Ето, това напълно се губи в превода. Но не бързайте да стреляте по преводача. Това е проблем на културни различия, за които преводачът не носи вина. Както и аз с нескопосания си превод на Тагор от предишния пост. Не владея бенгалски. Не го открих на английски. Познавам стихотворението само по превода на Ахматова, която си е имала свои основания да го интерпретира по този начин - абсолютно различен от моя, разбира се. Длъжна съм да ви дам превода на Ахматова, за да отсъдите сами:

Переправа
Из двух деревень, разобщенных рекой.
Стремятся всегда к переправе одной
И те, кто покинул отеческий дом,
И те, кто, вернувшись, спешит на паром.
А в мире в борьбе иступленной тела,
Потоками вспенившись, кровь залила.
Эпохи сменяются, годы летят,
Развенчанных топчут, увенчанным льстят,
И в жажде познанья, приникли уста
К той чаще, где в нектар отрава влита.
И здесь только тайное имя хранят,
В две стороны глядя, деревни стоят.
Одна переправа над ширью речной,
Тот из дому едет, тот рвется домой.

Technorati : “Crime and Punishment”, Dostoevsky

По празници обикновено се пожелава мечтите да се сбъднат. Ама какво да пожелаеш на млада дама, чиито мечти вече са се сбъднали? Има ли значение какви са били мечтите - да се омъжи сполучливо, да стане фолк-звезда или тв/радио водеща? Нейната мечта е сбъдната. Друг е въпросът дали това е мечта или просто житейски план. Но щом самите млади дами го определят като мечта, значи е последен пункт в житейския им план. И после какво? Ех, да ги съжали човек, ако мечтите им се реализират толкова рано.
Ей-сега едно мило момиче обяви по БНР, че мечтата й да застане пред микрофона на националното радио се е сбъднала. И обеща тя и нeйните колеги, застъпващи на смяна след 20 ч. в Новогодишната нощ, да приковат вниманието ни. Мерси, не употребявам. Аз изключих приемника, оставайки да правя баницата в тишина. А хлапетата от блока решиха проблема съвсем нетрадиционно - излязоха да ритат топка. Браво на тях! За предпочитане е пред избора на батковците им да усилят децибелите на пиратките. Така че с моята тишина нещо не се получи ))Нищо. Да са живи и здрави! И да сбъднат мечтите си! Ама истински - не само да хванат микрофона, а и да могат да си служат с него по предназначение. “Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш”, написа някой и заслужава признание като човек сбъднал мечтата си, дори да не го е измислил той - просто го публикува и всички го научиха. Младата дама може и да може да води радиопредаване и даже е опитала и решила, че е лесно, но забрави да предупреди слушателите, че по пианиста не се стреля не само когато “толкова може”, но и когато са му дали грешна партитура. Просто някой трябваше да й даде в университета точните ноти - например, да почете нещо от Рабиндранат Тагор, като следното:
“Един само брод е
сред речната шир -
ти бягаш от къщи,
пък аз се завръщам…”
Или казано по друг начин: “Да не учи младата дама краставичаря краставици да продава “. Не, не е това. Краставиците са си краставици, аз говорех за мечти. Сбъдната мечта ли е да срещаш хора, които се връщат от там, накъдето си тръгнал, и да им проповядваш представата си за него, за онова заветно място, като истина? …
Хайде, че баницата ми е готова. Да ви даде господ живот и здраве!, и да не чакате от медиите отговори, а въпроси. Защото правилните отговори ги знае само един, знаете кой, нали. Или? ))
Честита ви Нова година! Да се сбъднат мечтите ви и тези на вашите близки! До година, до амина! Здраве и късмет!

J. Sheekey, Ковънт Гардън, Лондон:
1 порция омар на скара
1 порция пай с риба
1 порция зелен фасул
2 чаши (големи) уиски Macallan
1чаша Sauvignon blanc
1 бутилка минерална вода
1 еспресо
1 макиато
———
Общо £108.06

Само дето не пише кой е платил сметката - Умберто Еко или The Financial Times? Иначе отчетът е чинно поместен в края на разказа за беседата между италианския писател и редактора по изкуствата на финансовия ежедневник. Разказът си струва да бъде прочетен.
Очевидно, Еко умее да подбира журналистите, на които дава интервюта. Някой да е чул по негов адрес упреци за принадлежността му към детската организация в партията на Дучето? А той до днес пази членската си карта. Гюнтер Грас кри подобен факт от биографията си цели 60 години. Защо? Били са деца. Или това не ги оправдава?

Blogged with Flock

Tags: FinancialTimes, Umberto Eco, lunch

Играете ли покер? Не си падам по игрите, не мога да я усетя тая тръпка от комара. Вярно, че е Коледа, но не споделям тия неща с вас, за да ви се изповядвам. Ограниченията пред хазартния бизнес слабо ме вълнуват. Че САЩ излезли от GATS, че приели забранителни норми по отношение на банкови транзакции що се отнася до онлайн казина в чужбина… не ми е първа грижа. Ех, ЕС, Япония, Канада се били почувствали засегнати и възроптали. Но после пък се разбрали - получили други компенсации, както става между делови партньори. Ама Антигуа и Барбуда не мирясали - в края на август подали иск пред СТО за $3.4 млрд с идеята, че загубите им от пропуснати ползи за хостваните онлайн игрални сайтове на базирани в страната сървъри, за заетостта на островите и пр. възлизат поне на $7 млрд. От САЩ възразили, че тия пари са повече от годишния национален доход от стоки и услуги на държавичката (площ - около 442 кв.км, нас. - около 70 хил., от които около 1000 заети в бизнеса с онлайн казина).
И сега идва изненадата - СТО решава, че Антигуа и Барбуда има право и следва да бъде възмездена: освободена е от задължението да спазва интелектуалните права на американските продукти. Филми, тв програми, музика, търговски марки и т.н. няма да се ползват със закрилата на властите в страната. Сещате ли се какво означава това? Американски представители призовали Антигуа и Барбуда да не бърза да се възползва от победата, да чуе все пак какво големият съсед ще предложи в замяна. Да видим дали Антигуа и Барбуда ще последва примера на Еквадор, който склони да не се възползва от аналогична възможност и прие някои търговски отстъпки, направени от ЕС като изход от “банановия” спор.

Powered by ScribeFire.

Оня ден минавах през подлеза на “Плиска”. Един цигулар свиреше чардаш на Калман… Е, не толкова виртуозно като Максим Венгеров, но на това място и в тоя студ… - не знам дали Венгеров би бил толкова виртуозен ))
Все едно, напомни ми за по-важни неща от вечното бързане. За любовта към ближния, например. Да си спомним какво казват теолозите по тази тема:
“Без любов всичко е нищо:
Умът без любов прави човека хитрец;
Вярата без любов прави човека фанатик;
Честта без любов прави човека високомерен;
Властта без любов прави човека насилник;
Знанието без любов прави човека неотстъпчив;
Истината без любов прави човека критикан;
Богатството без любов прави човека алчен;
Възпитаността без любов прави човека двуличен;
Задължението без любов прави човека раздразнителен;
Доброжелателността без любов прави човека лицемер;
Справедливостта без любов прави човека жесток;
Отговорността без любов прави човека безцеремонен”.
Обичайте ближния и му прощавайте грешките, за да прощава и той вашите. Или поне се запитайте защо тия неща ви ги говори атеист ))
Весела Коледа!

След като The Guardian публикува данните за евентуалното благосъстояние на руския президент, сега се появиха предположения за финансовото обезпечение на живота на провъзгласения за наследник Дмитрий Медведев. Доцентът по право Генадий Мишин си позволява да се усъмни във верността на състоянието на Медведев такова, каквото е според имуществената му декларация. Наследникът вече две години подред декларира, че живее изцяло само от заплатата си и няма никакви странични доходи. Правистът се чуди какво е станало с доходите му, реализирани в периода до 1999 г., когато Медведев е бил съдружник в едно от най-големите във финансово отношение руски предприятия “Илим палп”.
“Илим палп” е регистрирано в Петербург през 1992 г. и е смятано за най-големият играч на пазара на дървесина и хартия в Русия - компанията е на първо място в Европа по запаси от дървесина, произвежда 77% от картона в Русия и 61% от целулозата. През 2005 г. стойността на холдинга е оценявана на $1.5 млрд. Сред съоснователите му е предприятието “Финцел” с 40%. От своя страна Медведев има 50% участие във “Финцел”. До 1999 г., когато по официалната версия се скарва със съдружниците си. По съвпадение тъкмо тогава започва проверка на Сметната палата. Пак случайно точно тогава Медведев става държавен служител и по тази причина не влиза в топ 100 на руското издание на Forbes (нали си спомняме, че редакторът на това издание Пол Хлебников бе застрелян през 2004 г. в Москва). Интересното е също, че Медведев е бил директор по юридическите въпроси на “Илим палп”, а предприятието е обвинено в “юридическо поглъщане” на конкурентите си по същата схема, заради която Ходорковски бе осъден и лежи в затвора.
Публикуването на тези данни, както и на информацията за личното богатство на Путин само подсказва, че битката в Кремъл продължава. Още повече, че писмото на руския юрист липсва от сайта на изданието, за което съм абонирана, въпреки че се появи в RSS-четача ми. Затова и не давам линк към него. Затова и подлагам достоверността му на съмнение.

Днес, 21 декември - денят на зимното слънцестоене, е национален хайку-ден. По този случай си позволявам да поствам лош превод на блестящо киго тристишие:

леден студ, кафява киша
тихомълком се просмуква в кожата
и намира дупката в чорапа

За тази година - знае се кой е. Да споменем, че Сталин е бил два пъти носител на званието - през 1942 г. (за Сталинград) и през 1939 г. (заради договора с Хитлер). Самият Хитлер е бил човек на 1938 г. (за пакта от Мюнхен). Вярно, миналата година бяхме ние, c’est la vie. Но не е там работата, има и по-интересни неща.
Като например това, че за едната бройка изложбата “От Русия: Френски и руски шедьоври на живописта” да не замине за Лондон. Не е заради Литвиненко, казват от руското министерство на културата, просто англичаните не били предоставили достатъчно гаранции, че наследници на притежателите на платна, рисувани от Матис и Ван Гог, няма да спечелят съдебни дела срещу Русия за неправомерна национализация. Ама английският парламент спешно ще приеме закон и изложбата май ще бъде открита на 26 януари, както е било планирано.
Като става дума за класика нещата са си ясни. Виж, “Ерата на милосърдието” няма този късмет, защото авторите й са още живи. Пък и живеят в Москва. Известната фототворба на групата “Сини носове” в последния момент бе извадена от сбирката “Соцарт: Руското политическо изкуство”, защото била “позор за Русия” и “порнография”, както обясни руският министър на културата.
Пак заради “разпространение на порнография” може да бъде обвинен книжарят Борис Куприянов. Той продавал книги (преводни), които наранили чувството за приличие на служители в прокуратурата. Нищо, че тези книги се продават във всички московски книжарници вече 3-4 години и издателят им тия дни е получил награда за дейността си. Нали все отнякъде трябва да се почне с изкореняването на зловредното влияние.
Но това са дребни кахъри. Днес BBC съобщава, че Тони Блеър станал католик.