Изкуство, избори и революции

Анархистите ли казваха, че ако от изборите зависело нещо, щели да ги забранят? Е, заради това не съм анархист. И Джонатан Меезе не е. Поне той така казва. Но не знам дали някой го е питал дали гласува. Аз гласувам. И не намирам, че това(избирането) е лесна игра. Пък за Меезе лесна или трудна, всичко е игра и играта е, според него, естественото състояние на нещата – националсоциализъм, комунизъм, демокрация, всичко е игра и отношението ни към тия работи трябва да е като към представление, пърформанс. В смисъл: различно си е, но нали вече сме минали през тези етапи и сме видели, че нищо от това не струва, да вървят по дяволите. Сега не можеш да изкараш хората на улицата да направят революция, смята Меезе, сега изкуството е това, което прави революцията и е време за диктатура на изкуството. „Голяма глупост – ще си кажете, – диктатура на изкуството!“. И на мен така ми изглежда, ама то може да е поради слабия ми немски – да не съм дочула, да не съм доразбрала… Не че не се случва и на български да ти говорят, пак да не доразбереш (като например, не разбирам, как така няма да гласуваш, даже да си мислиш, че няма за кого да гласуваш. Ама това е друга тема). Не си падам по революциите (макар че съм фен на Меезе). Затова гласувам. И приемам гласуването много насериозно.

Ако ми позволите обаче, сега ще ви предложа едно несериозно гласуване.