Превратности

Представете си такава ситуация:

Поръчвате на майстор да ви изработи някакъв предмет. Предметът е уникален, произведение на изкуството. Само че майсторът умира преди да го завърши. Цялото село знае, че сте поръчали нещото и сте го платили, че го държите прибрано, защото не е довършено, но много го цените и се гордеете с него.

И един хубав ден (или нощ), тридесет години след смъртта на майстора, в дома ви нахлуват крадци, обират всичко ценно и подпалват къщата. Вие успявате да избягате, но с едната риза на гърба си. Ценният предмет минава от ръка в ръка, при това повечето продажби са надлежно оформени. Викате цялото село за свидетели, че вещта е ваша и трябва да ви бъде върната. „Ядец, – казва съдът, – докажи го. Да си си пазил документите. Виж как хората си ги пазят и ми ги показват. Ама къщата ти била изгоряла, аз какво да направя. Да си си мислил“.

Съдът е австрийски. Върховен. Решава, че след като наследниците на Фердинад Блох-Бауер не са в състояние да докажат, че незавършеният портрет на Амалия Цукеркандъл (Климт) е бил конфискуван от нацистите, той трябва да си остане при сегашните собственици. Въпреки приетия през 1999 г. закон, според който тежестта за доказване се прехвърля тъкмо върху сегашните собственици – те трябва да докажат, че не са получили спорната вещ благодарение на конфискуването й от нацистите. След влизането в сила на този закон наследниците на Фердинанд Блох-Бауер се пребориха да им бъдат върнати пет други творби на Густав Климт, сред които и знаменития първи портрет на Аделе Блох-Бауер.

Но за две години много вода е изтекла в Австрия…