Illa’s Blog

Жюстин написа за спора си с Ивайло Дичев. Нямам честта да го познавам лично и, дали поради тази причина или друга, но не го разбирам. При цялото ми уважение към професора, от него ли научих за актуалната експозиция в Tate Britain? Опасявам се, че не. Независимо дали “вината” е негова или моя… Когато каналите за получаване на информация са много, когато пресяването на информацията, течаща по тези канали, е по-малко субективно поради увеличеното количество гледни точки (интернет) - това лошо ли е? Ако отговорът е: “да, лошо е”, тогава защо ме занимават с разни риалити (tv), към които съм дълбоко индиферентна? Нали уж там има отбор_някакъв, предполагащ интелектуални усилия?
Ако някоя телевизия може да ми предложи това, щях да гледам само нея. Ама на! - не гледам телевизия по презумпция. Трябва нещо да ме покърти из основи, че да се пристрастя към някой канал. (Има ли пристрастени към точно определени форуми, блогове и прочее от т.нар. нови медии? Безусловно. Но каква е разликата между тях и тв-зрителите? Бих се радвала, ако И. Дичев ме просветли по въпроса. Наистина бих се радвала.)
Засега си оставам при собственото си невежество и се радвам на възможността да обиколя залите на Tate Britain без да се налага да отскачам до Лондон. За проф. Дичев не знам (не се и съмнявам, че видяното на живо е далеч по-продуктивно, но не мога да си го позволя). Пък и предпочитам да видя с очите си, вместо да се доверявам на разказите дори и на най-изтънчения познавач. Разказът е тълкуване, демек - сугестия, т.е. внушение относно правилното(според кого?) тълкуване. Проф. Дичев знае какво означава това.
Но забравя другото измерение… Ето илюстрация:
Любимата за привържениците на софтуера с отворен код блогърска платформа LifeJournal вече не позволява създаването на безплатни акаунти, които изключват присъствието на реклама в блога. Представителят на новия собственик - руската компания СУП, обяснява, че ако си толкова тъп, та да не можеш да си позволиш платен акаунт (без реклами), на кого му пука за теб. И какви са тия дебили, дато обявяват 21 март за ден без LifeJournal в знак на протест срещу комерсиализацията? Да си гледат работата, казва Носик. Едно на ръка, че акцията е подхваната от американци - представи си, моля ти се! Кой ги пита, нали платформата е вече руска…
Та - кой поръчва музиката (било то в традиционните медии, било в т.нар. нови)?