Делници
8 декември 2007

Виждали ли сте тази снимка? Неин автор е Майкъл Йон, известен фотожурналист и блогър. Той е фотографирал американския войник, прегърнал окървавеното иракско бебе - любима снимка на интернет-противниците на Буш и войната.
Да, горният фотос също е от Ирак. Хората, които са на преден план, са мюсюлмани и са седнали на първите редове в католическа църква. Позират. Защото чрез тази снимка отправят послание. Не до света, не. До съседите си християни, които са избягали от войната. “Върнете се, - казват мъжете. - Не искаме други хора да се настанят в къщите ви”. Още снимки на Майкъл Йон от месата
Сега погледнете това:

Прилича на кадър от стар съветски филм, не ли? Не е. Снимката е правена от Асмус Ремер (немски фотограф и войник от Вермахта) през периода 1942-1943 г. в Калужска област. В дневника си Ремер спаделя, че бил толкова поразен от библейския облик на селото, че буквално припаднал от мисълта: какво може да се случи с това място при военните действия? Фотографиите на Ремер са били изложени в Москва през 2003 г.
В същия блог, откъдето научих за Ремер, е публикувана подборка от любителски снимки на немски войници, правени в Русия през годините на Втората световна война. Нямаше начин значителна част от коментарите да не отхвърлят автентичността на снимките. За много хора не е възможно немските войници да са имали човешки качества.
Казват, че освен демокрацията, древните гърци са измислили и войната като най-ефективния начин за разрешаване на конфликти. Не знам. Така ми се чини - воюват хора, които макар и объркани от суматохата, в чийто център са се озовали, си остават хора. Кой какъвто си е.
Powered by ScribeFire.






9 декември 2007 at 10:35 am
Благодаря за сайтовете. Най ми хареса коментара, че по снимките не можеш да определиш времето-ХХ век.
9 декември 2007 at 10:59 am
Потресаващи са - в добрия смисъл на думата
9 декември 2007 at 8:30 pm
@kanew, да, наистина. Но е възможно това да се дължи и на нагласата на фотографа. Вероятно той е искал да подчертае силата на вечните ценности. Предполагам, безвремието е било акцент…
@Стойчо, и мен ме потресоха. Беше ми нужно повече от денонощие, за да събера сили да кажа за тях.