Вкуснотии и авторски права
28 юни 2007
Напълно естествено е да не обичаш шоколад, да не понасяш сладко и за теб “торта” да е синоним на “гадост”. Но да казваш, че не ти харесва черният хайвер, защото ти миришел на сурова риба - все едно си роден на около 500 км от брега и за теб морето е само онова бульонче, в което се плацикаш през лятотото, - ето това е напълно неразбираемо.
Впрочем, обичате ли рулца от омари и пържени миди? По традиция в нашето семейство се готвят миди с ориз. Но Ребека Чарлз е научила от майка си рецепта за пържени миди, както и специфичните за кухята на Нова Англия рулца от омари. Открива свой ресторант в Ню Йорк и начинанието се увенчава с успех, ястията стават популярни в метрополиса.
Обаче готвачът Ед Макфарланд напуска и основава собствен ресторант в Сохо. И, разбира се, предлага на клиентите си въпросните рулца и пържени миди. А на всичкото отгоре Ед откраднал рецептата и за салатата “Цезар”. Това толкова разстроило Ребека, че тя подала искова молба в съда за нарушаване на авторските права.
Ех, адвокат по дела за авторско право да си в наше време! Все повече и повече полета за изява - искове по повод идея за ястие, нечия дълбочина на деколтето, проникновен поглед, разтърсваща усмивка, … Кой ли ще успее да привлече Господ за клиент? )
29 юни 2007 at 4:10 pm
Всъщност за тортата и шоколада е неразбираемото
Поначало не обичам морски дарове, но историята с ресторанта е много добра. А някой успя ли да привлече Господ за клиент?
29 юни 2007 at 5:15 pm
Де тоя късмет Господ да ти е клиент! Накъдето и да се обърнеш - все са му нарушени авторските права. И проценти, проценти…
Историята за ресторанта е истинска. Прочетох я в адвокатски блог. Ама, очевидно, блогърът не е адвокат на Ребека, защото тонът не беше одобрителен
Опасявам се, че в тия дела се губи мярката…