Illa’s Blog

Вероятно днес не е най-удачният ден за анонс на новия ми сайт.
Изглежда съм си поставила прекалено амбициозна задача като съм се юрнала да събирам интересни новини от света на изкуството и културата. Засега хвърлих повече сили да се преборя със самия сайт, отколкото да се посветя на търсене и отсяване на информация. Надявам се, оттук нататък да ме занимава повече съдържанието, а не опаковката на "Делника".

Powered by Qumana

Заета съм с нещо друго, но Борислав Кандов ме изкуши да си кажа каквото ми е на сърцето
Ключов момент е репликата на Кандов: "Няма значение дали е журналист или не, всеки може да се позове на първата поправка. Тя важи за всички…". "Важи за всички" е нещото, което не всички могат да преглътнат. Дори в ЕС. Литовският блогър Лютаурас Улявичус поискал да получи акредитация на журналист към литовския парламент. Било му отказано, защото не работи по трудов договор към никоя медия. В Литва има легално определение за журналист и то включва подобно изискване - трудов договор с медия. Вероятно - наследство от съветската ера, защото руският закон също предявява подобни претенции към професионалните журналисти. Нещо повече - журналист може да бъде осъден за нещо, което е писал в личния си блог, т.е. в случая той отговаря не в професионалното си качество, а като обикновен гражданин. Защото, според руските закони, журналисти са всички, които работят в регистрирана масмедия, но и не и тези, които са журналисти в медия, нерeгистрирана по съответния ред. Въпросната дама е била осъдена, защото "публично е разпространявала информация", а не защото е "разпространявала масова инфирмация". Изобщо не коментирам това, че ответничката не е била уведомена за заведеното против нея дело - изглежда, според руските закони, за редовно призоваване се счита всяко отиване на призовкаря до известен на властите адрес_на_страна_по_делото, а не действителното връчване на призовка.

Powered by Qumana

На 17 януари в. “Дневник” публикува статията “Писателят Иън Макюън намери брат си”. Разказва се някаква биографична любопитност, случила се на букеровския лауреат. Сега актуална е обаче друга новина, свързана с автора на “Амстердам” - излезе новият му роман (”On Chesil Beach”) за малките житейски драми, произтичащи от първата брачна нощ. Историята е ситуирана през 1962 г. - в навечерието на сексуалната революция през ХХ в. Днес The Guardian пак пише за романа.

Друг писател също е открил, че някога е имал брат. И пише роман за това. Но историята е далеч по-трагична. “Моята тайна история” на Филип Грембер (Philippe Grimbert) не е заглавието, избрано от автора. Той би предпочел “Гробище за кучета”, но издателят му не одобрява. Грембер е на 15 години, когато случайно научава, че брат му (от първия брак на бащата) загива заедно с майка си в нацистки концлагер. Когато е на 20 години, родителите му се самоубиват като скачат през прозореца. Писателят си обяснява това с непреодолимо чувство за вина пред загиналите.

Powered by Qumana