За доверието
14 април 2007
Наистина ли доверието ще е главният дефицит на ХХІ век?
Вчера си купих консерва грах от кварталното магазинче. Понеже имаше три вида, аз попитах продавачката кой е на-добрият. Винаги досега съм се доверявала на нейната преценка и не съм си правила труда да помня марките на стоките. "Доверието е удобство и пестене на средства и време", казват социолозите. Да, ама този път продавачката ме подведе. Убеди ме, че щом на етикета пише "Млад грах", значи си е такъв. Да оставим настрана недобросъвестността на производителя, съмнявам се, че търговецът не е наясно с качеството на стоките, които предлага. А ако не е наясно, би следвало да го заяви. Накратко, доверието ми в кварталното магазинче, градено години наред, рухна заради една консерва грах. Заради моментно изкушение на продавачката да ми пробута залежала стока. А предпочитах това магазинче пред супермаркетите точно заради личното доверие.
Доверието "е спойката на oбществото, която позволява на хората да оцеляват в ежедневието" (Уил Хътън).
Забелязали ли сте, че и най-недоверчивите стават жертва на мошеници? Даже по-често от хората, склонни да се доверяват безоснователно.
Powered by Qumana
17 април 2007 at 2:41 pm
Да така е много си права, доверявам се на фризьорката - тя не ме подстригва както искам, доверявам се на продавачка за някоя стока - тя ми я пробутва на най-висока цена, с най-ниско качество, примерите са много, но не може да не се избегне доверието, то е закономерност в живота.
17 април 2007 at 5:47 pm
Да. Мразя, когато ме лъжат, но предпочитам етикета “вечното излъгано камилче” пред параноята
Впрочем, проблемът е сериозен. Част от данъците ни отиват за контрол над склонните да послъгват.