Illa’s Blog

Бъдещата сграда на Газпром в Санкт Петербург.

Височината на сградата ще е 301 м.

А ето катедралата Смолни, чиито кубета се виждат в подножието на Газпром-сити:
Powered by Qumana

Бях споменала, че харесвам блога gapingvoid: "cartoons drawn on the back of business cards". Главно заради комиксите, разбира се.

Вчера Hugh MacLeod, освен с поредната хитроумна картинка, ме зарадва и с цитати от блоговете на Joichi Ito и Loïc Le Meur. Всъщност Hugh MacLeod се опитва да изясни дали Web 2.0 не е просто Bubble 2.0.

Powered by Qumana

В понеделник, на 6 ноември в Глазгоу се състояло заседание на Society of Editors, където членуват главни редактори, управители и директори на британските центрове за подготовка на журналисти. Сред присъстващите били генералният директор на  BBC, главният редактор на The Guardian, главният редактор на The Daily Telegraph, продуктов мениджър от Google, шефът на SkyNews и др. Темата на конференцията била "Следващото поколение" - за масмедиите и журналистите през (примерно)2020 г.

В изказванията се споменавало, че преди 20 години не било задължително журналистът да умее да пише на машина, но сега трябва да може много неща, за да работи в някоя редакция. Били изброени няколко от нужните умения. Подчертавам, че става въпрос само за пишещи журналисти.

1) Да пише бързо - това е задължителен предмет във всички центрове за обучение на журналисти;

2) Да работи с компютър, интернет и т.н. Да търси информация, да се свързва, бързо да набира и предава информация и пр.

3) Да фотографира

4) Да прави кратки филми - не е необходимо да снима като професионален фотограф или оператор, но качеството на снимките трябва да е достатъчно добро, за да се публикуват в интернет

5) Да публикува новини в Мрежата направо от нюзрума

6) Да води блог

Според Alan Rusbridger - главен редактор на The Guardian, всеки журналист ще трябва да работи най-малко с пет медии - текст, звук, картина, филм, блог. Роберт Фриман от The Press Association показал свой филм, в който минувачи отговарят на въпроса какви вестници четат, кои новини са важни за тях, на кои масмедии имат доверие. На финала е отговорът на млада жена: "Изобщо не вярвам на никоя медия, защото самата аз съм журналистка". Дискутиран бил проблемът с появата на нова аудитория - която вярва само на това, което приятелите пишат в блоговете си.

Още подслушани цитати с неизвестни автори: "Новините станаха твърде скъпи и хората не искат да плащат за тях"; "Преди само ние говорехме на аудиторията - сега аудиторията говори и със себе си, и с нас"; "Пътищата за получаване на информация се промениха, за нашите деца ще се променят пак, не само веднъж".

Всичко това научих от блога на Ирина Демченко - зам.-главен редактор на РИА "Новости" и ръководител на бюрото на  Агенцията в Лондон.

Powered by Qumana

Ако бях литературен журналист, щях да отида на писателските четения "Последна страница". Щях да щъкам между присъстващите. Шумно да поздравявам важните гости. Да обещая, че ще напиша, - "ама разбира се, вече е готов", обзор на събитието. Щях да оглеждам дългокраките госпожици, добре опаковани и завързани с пъстри шалове. Току щях да измъквам фотоапарат от чантата през рамо и да хвърлям в очите ослепителни светкавици. Щях да завирам микрофон в лицето на говорещия - точно в най-неподходящия момент. Щях да се разхождам между шарените албуми и да осведомявам обществеността, че трябва да купя на детето Тери Прачет в оригинал.
А после щях да разкажа есеистично за словото на министър Ст. Данаилов. Да отметна маратонките на Алек Попов. Да спомена, че й.е. е седял на пода, докато вечната жена Нора Юга е премятала синия си кабаретен шал. Щях да опиша месианското вглъбяване на Светислав Басара, аристократичната вежливост на Анастасис Вистонитис, стеснителната естетичност на Иван Джепаровски, отстранената тукашност на Велимир Костов, отчуждената отвореност на Илйет Аличка, светлата очарователност на Хасине Шен …
Щях да клъвна някого от Червената къща, че ме заблуди относно началния час на четенето в четвъртък.
Щях да остана в кафенето на книжарницата да си бъбря с писателите и да насъбера автографи.
Но аз не съм журналист, па било то и "литературен".
Отидох като стара джебчийка да крада думи и смисли. И понеже торбичката ми бързо се напълни, аз побързах да й дръпна ципа, за да не разсипя награбеното, и се измъкнах веднага след изключването на микрофона.
Аслъ Ердоган не успяла да пристигне, но преводачката цитира думите й за гората, в която намираш себе си, но трябва да си готов да изоставиш намереното, щом напуснеш гъстълака. Аз припках към спирката с надеждата, че все нещичко от себе си ще отнеса в къщи. И залисана в опазването на трошичките новооткрита своя душа, замалко да изгубя тялото си в тъмното измежду блоковете. Ама се оправих, няма страшно, тук съм ))

Powered by Qumana

"Тим Бърнърс-Лий, създателят на световната мрежа счита, че тя излиза от контрол". И в подзаглавие: "Интернет е в опасност и може да се използва за манипулиране на съзнанието на безбройните потребители".

Забавното е, че тревога бие сайтът "Социални права България", определящ себе си като електронен форум на българските правозащитни организации. "Той [Тим Бърнърс-Лий-б.м.] предупреждава - се казва в публикацията, -  че мрежата излиза от контрол и скоро може да се окаже в ръцете на силите на злото <…> Ученият е убеден, че трябва да се създаде „друга, обновена и по-съвършена от настоящата мрежа“."

Тази "новина" е много популярна в мрежата, сигурна съм, че всички са я чули. Цитираната статия се позовава на в. La Stampa. Предполагам, повечето издания са обърнали внимание на информацията, разпространена от BBC.

Самият Бърнърс-Лий определя публикуваното от BBC като an unfortunate article. Той се оплаква, че думите му са били преиначени и от The Guardian. Сър Тим отрича да е говорил, че блогосферата е място, където неистините са много повече от истините. Точно обратното, настоява интернетчикът - интернет е място, което много бързо се изчиства от лъжата. Ако някой те е подвел веднъж, просто изтриваш линка към блога му и забравяш за него. Старата и досадна традиция на вестникарите да игнорират аспекти, които не могат да бъдат изнесени в заглавие и да всеят страх, е причината за недоразумението, допуска Тим Бърнърс-Лий. "Но ние очакваме нещо по-добро от  The Guardian и BBC" е справедливата му забележка.

Сър Тим заключава: за щастие, има бог… Шегувам се разбира се. Думите му са следните: "Но, за щастие, имаме блогове. Ние можем да публикуваме това, което действително мислим, дори когато то е невярно предадено".

Powered by Qumana

Privacy International публикува рейтинг на държавите според степента на намесата им в личния живот на гражданите.

България, както се вижда, е в бяло. Защото не е включена в проучването. Интересно, как ли ще е боядисана следващия път.

Powered by Qumana